Душите знаят
Аз не зная защо добротата е малко,
може просто под камък в душите да спи.
Ала знам, че посята, дори и напразно,
тя от мъничко зрънце расте и в злини. ...
Всъщност знаеш ли как се обича?
Като дъжд, като гръм, като буря,
сладострастно, дори неприлично.
И за чужди очи да е лудост.
Да! Така, така се обича! ...
Наведох глава! Вчера бе деня,
бях слуга на собствената си съдба!
Сякаш птица в клетка, гледаща света,
вратичка отворена, и птицата знае това.
Летаргия гнусна, сломяваща духа, ...
По „Толерантност” от Андромаха
„... Да бъдеш себе си е престъпление,
което никога не се изкупва.
Презират те за всяко откровение
и чуждият боклук на теб се струпва... ...
Самота и вик
Самотна съм! Липсват ми твоите слова!
Защо отказа се от тази нежност
гризе ме силно от вътре тъга. Това
разкъсва душата ми ранена за вечност. ...
По стълбите слиза малка черна рокля с неопределена дължина
и високи тавани отразяват кокетно кадифе, вдигната коса, самота…
Зад гърба на сгрешени присъствия чака домино с разпиляно игрално поле,
призован е и признак на лош вкус - усещане за наличие на минус отпред.
Случаен посредник носталгично пося ...
Ако си танц, така ще те танцувам
докато ти обсебя тялото.
Ще те завъртам и ще те ревнувам...
Да превъртим ще ни е малко!
Ако си движение, ще те пресметна. ...
Надничат унес, топла среща - разливат бледа тишина,
отнесох ги далеч насреща - облякоха се във вина.
От там, където ги намерих - пътеката не ме откри
и сигурни - далеч от мене повтаряха "не ме вини".
Препускаха, надничаха през рамо - забързани да се стъмни, ...
Разплаках я от радост
Тя беше толкова невинна и красива, аз много я обичах....
Дори сънувах след време всяка нощ до мен тя да заспива,
тя беше моята най-голяма упора и не спирах да и го доказвам,
а тя знаеше, че за нейната усмивка бях готов и хора да убивам! ...
Поредният метален обръч на врата...
И свива се до болка, мачка, стиска
до кръв... И стръв за лешояди
успя да ме направиш...
Да късат, за всеки има по парче! ...
От извора на чистата ти страст
признавам си, че пия със наслада,
отдаден съм докрай на твойта власт
и ти за мене си Божествена награда...
Открихме се във ден дъждовно тих, ...
Далече е. Колхида е далече.
До там не стига скромната ми вяра.
А ти от там се връщаш мокър вечер,
но тази църква е безумно стара.
И никой вече в нея не нощува. ...
Танцът на Сироко
Тополите отгоре гледат и шептят...
Настръхнали – безчет Души броят –
Сенки – паяци мъхнати, бели,
сред клоните им за последно спрели. ...
Хора, лица, маски, сърца
фалшиви, криви, грозни, разбити.
Светове, градове, малки селца -
необятни, празни, от грях пропити.
Живот. Неживи и неразбрани, ...