Poetry by contemporary authors
Моя съдба си... 🇧🇬
Любовта е толкова проста. Бил съм отчаян и сляп.
Такава бе моята орис. Да трупам лъжа след лъжа.
С теб се разбираме с поглед. А бивши без смисъл държах.
Сърцето ми беше пробойна. Чак капеше кръв от любов. ...
Живота 🇧🇬
различен, а всъщност толкова идентичен.
Раждаме се, живеем и после смъртта
бързо идва, за други - едва, едва.
Но дишаме и се борим, със себе си спорим ...
Акварел отпита синева 🇧🇬
в душата ни страници тихо прогизват от влага.
Светът отсънува маршрути с тревога преситени,
а някой неверник последния изход отлага.
Жълтиците – време нехайно в прахта – разпилени са. ...
Отклонение 🇧🇬
с акомпанимент в различен тон на черно-бяло изпълнение
ще обявиш почти наум, ще обявиш почти със думи
безгрижие останало навън, безгрижие щастливо до нахлуване
безгрижна дълга дреха оцветява в спокойствие учудената вечер ...
Любовта се нуждае от хора 🇧🇬
И в същото време е странно как тя развива чувствителността дотолкова, че да можеш да чуеш как се разлистват дърветата и как крехките тревички пробиват коравата земя...
Ела, седни до мен да ти покажа нещо...
За миг останал ...
Пикасо 🇧🇬
за да зачестиш среднощния ни ден…
Мой Пикасо, като мен си странник –
луна със поглед озарен…
Дървото вече е зелено. ...
Хайку 🇧🇬
студено огнище -
изгубен огън.
Стени от злоба,
мълчание, недоверие. ...
Срамувам се от емблемите 🇧🇬
в която Президента е помия,
в която управлява глупостта,
в която всички са затънали до шия.
Не се срамувам, че съм от държава, ...
Съдбоносно 🇧🇬
Радост силна как кипя...!
Дочу ли лекото трептене
от болката, изгаряща в гласа?
За една минута разговор проведен, ...
Гаврошовци 🇧🇬
Топят се като мартенския сняг -
за ток и лек, за сиренце и хляб.
И ето ни гаврошовци сме пак.
1998 г.
Вчера 🇧🇬
отвътре,
стрелки от сълзи и стомана
предизвикват смях
на кубчета. ...
... и рече Животът 🇧🇬
Рече Животът
и махна с ръка –
По-леко! Не тичай!
Ще си загубиш дъха! ...
Оцеляване 🇧🇬
Мария Събева
Оцеляване
Към пропаст върви нашата държава,
дълбока пропаст между бедни и богати зее ...