Poetry by contemporary authors
Монологът на Бога 🇧🇬
Тъй както си седях, и Бог ми рече,
и слушах го със зяпнали уста:
– Валерий, ти си го́ла во́да вече!
От тебе няма нужда на света. ...
Кривото е право 🇧🇬
а тя с поглед телешки дълбае упорито.
Навярно някой би казал „Браво!” за смелостта,
че вея червен плащ срещу риещо копито.
Знам, че глупостта граници не признава ...
Изцеление 🇧🇬
Прошение до Бога в миг отправям
и възнак гледам към небето с вяра.
Понуда за света тук ще оставя.
Отсреща, там на дивната рътлина, ...
Иска ми се 🇧🇬
щастие, любов, подкрепа,
най-добрата утеха.
Не очаквам нищо в замяна,
и без това през целия си живот ...
Мълниеносният мъж 🇧🇬
... библейска тишина виси
върху софийските квартали –
как искам твоите коси
ветрецът с обич да погали, ...
Хайку-ма 6 🇧🇬
Снежанка, джуджетата
множат се, множат...
https://www.youtube.com/watch?v=ekr2nIex040
Къде са героите 🇧🇬
или висят портретно по стените.
Дали не сме душевни дребосъци,
вървящи сляпо все към бъднините?
Почитаме ги със зари и слово, ...
Конниците на апокалипсиса 🇧🇬
порой да бе отнесъл световете
или да беше мъртъв сън
за смерчът зъл вилнял нощес в полето,
а то копита на коне, ...
Контрасти 🇧🇬
съществуват на етапи с временна перманентност,
няма понятие вечно за власт,
която постоянно да свети.
Има ли напредък без грешки, ...
Има дни като утрешния 🇧🇬
Има нощи като предишната
Има нощи като следващата
Наливаш розе
Палиш цигара ...
Вятър 🇧🇬
Какви са тези решетки.
И зрънца са ми сипали.
И вода в паничката.
Уж всичко си имам, ...
Котешки Хора 🇧🇬
Но знаят я всичките котки на двора:
Снегът и студът ги не плашат, защото
Зимуват в сърцата на "котешки хора".
Вървят с лекота по корнизи и мрежи, ...
Стихотворение на Прима виста 🇧🇬
събрал паметта на хиляди вселени,
и цялата съм обич и любов...
как искам да я раздам на всички...
да имат вярата за нов живот, ...
Отчаяние 🇧🇬
с отломки от щастие, голи надежди, мечти
Сизифовски труд непосилен на крах е обречен
Какво ли изплащам жестоко ти Боже кажи!
И нямам веч сили, желание и воля челична ...
Преглед на съботния печат 🇧🇬
Моите дни са пехота – кашици, бронирани в сиви армейски шинели,
моите нощи на черни дивизии в марш на скок се изтеглят в зори,
в стогодишни войни, озарен от шрапнели, не вях знамената си бели,
не наемен войник аз умирах – бях щастлив – че не мрях за пари, ...
Сигурно пързаляне 🇧🇬
кога треперят ти краката,
зъбите тракат, щипят бузи,
навлякал анцузи и блузи,
и чорпогащници безчет, ...
Размисли за Апостола 🇧🇬
през свой собствен прозорец,
чрез който личната му Душа
с Времето си говори.
Романтиката днеска е приземена, ...
Момичето със тъжните очи 🇧🇬
със тъжните очи...
Момичето на чиито устни
усмивка винаги стои.
Тя носи кръста си ...
Сладкарка в магазина 🇧🇬
припомних първият си момент!
Ден, в който всичко се промени,
Ден, в който не значеха нищо-
суми, дела, пари и свободи. ...
Апостоле 🇧🇬
Ти на бесилото край София не умря,
обесиха те, но остана в нас твоята душа.
Една душа като вселена голяма,
други като тебе, апостоле, няма. ...
Бели циклони 🇧🇬
На поетесата Мария Донева
и книгаа ѝ „Боядисвам в бяло лятото“
Вчера си купих една стихосбирка.
Вече чета я – отзад напред. ...