В годините ми кратки като седмици
пристигаше за малко ти добра
но аз мечтаех за безсмъртие
За подвизи в желязната гора
Живеех сякаш в центъра на здрача ...
В сиво стенат зловещите улици,
не небе е над тях, а река,
сбрала всичките съ̀лзи страдалчески -
кално бъдеще - мътна вода.
Ледове са ръбатите облаци, ...
Ж Е Л А Н И Е
Желая...,просто една пресконференция,
с присъствие на светила от енергийния бранш,
която да прекъсне тъпата,гадна тенденция,
водеща до световен енергиен блокаж. ...
Кажете ми, приятели поети.
Защо сме разделени? Аз не знам
не стигат ли вълшебните куплети
за общия строеж на нежен храм?
Кажете ми защо сме тъй далечни? ...
Една жена, когато си отива,
под краката на мъжа светът се срива;
доземи вятър клоните превива,
дъжд силуета в спомени размива...
Една жена, когато си отива, ...
На прага на осезанието /Телешко в глинен съд/
Бих искала да имам предвид
цялата любов около себе си.
Да бъда релационен сбор,
който носи неизменно смисъл, ...
Зряла смокиня е краят на август.
Сладък и вкусен погалва небцето.
Сякаш налива във чашата Бакхус
вѝно от ангел, пронизан в сърцето...
Сладост вълшебна e пивкото слънце, ...
Мила, толкова си всеотдайна,но се пазиш от мъже,
които носят скритите тайни и съвестта им ги гризе!
Вярно ли, че са гризачи?Или слепи прилепи в тъма?!
Че подире ти се влачат на буксир с проядена кърма...
Вземат че ти пристанат на някой остров вдън море. ...
ПЕЧЕНЕ НА ЕСЕНЕН ПИПЕР
... комшията под мен пече пипер, дебел червен пипер върху оджака,
и тихичко в небесния безмер димът с канапче сякаш дърпа мрака,
във дворчето тъй сладко зауха във сумрака! – от печените чушки,
че две съседки в цветната леха се сринаха пред мене не наужким ...
Където и да ходят, все се връщат
на пълното си място небесата.
И облаците слагат вратовръзки...
Расте навътре тихичко душата.
По гръбчето на циганското време ...
По картата ни като мравка лази
кола, поела на далечен път
с надеждата съдбата да я пази
от състезатели, що покрай тях летят.
По пътища, где нявга с волски впряг ...
Р А З Д В О Е Н И Е
Не виждам огромен,някакъв смисъл,
толкова нахъсано да продължавам,да пиша.
"Да,ама не",замислено,си понякога викам
и продължават да се нижат моите четиристишия... ...
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
IMAGINE
... събрах ти седем кестенчета, мила, че да ти шушнат тихичко зимъс,
когато ревне зимната годзила – и няма жив човек околовръст,
четвъртото е малко наранено – от сблъсъка му с мокрия асфалт,
но тихо му изпях „Imagine” с Lennon, докарах го дори със твоя алт, ...
Понеже сме южняци- тарикати,
намират се за всичко оправдания:
със робството , с червените примати,
с погрешните разчети и послания...
А всъщност сме народ от пияндета, ...
Една любов в сърцето ти отседна -
за кратко уж, но да си тръгне - не можа! -
Една любов - гальовноненагледна! -
Защото ти молитвено я задържа!
Една любов сърцато те окриля ...
Сребрее звезден песъчинков гланц,
с елмазен блясък облепил небето.
Прохлада идва като във каданс
издуваща в платно пердето.
Отплава корабът на мисълта ...
Виждам те в прозрачната мъгла –
дух ли си, химера ли си странна?!
Може би съдбата ми си зла –
как ли ти наоколо попадна?
Толкова отдавна беше в мен – ...
В Ъ Р Т Е Л Е Ж К А
Царичина, Ванга, Елисавета Логинова,
Лонгин от Голгота, а на кръста прикования Господ –
въртележка многовековна, сбрана в едно мигване
във Вселена Безкрайна, пращяща от Мощност... ...
ПЕЧАЛНИ, СВЕТЛИ И ДОБРИ
... край премалялата река върбичките се изрусиха,
и ме подхвана под ръка, тъй мила! – есента ми тиха,
далечно слънце затрептя в отнесените ѝ зеници,
и аз си замълчах, а тя над мен развихри ято птици, ...
Нима пак щастието илюзорно,че хоризонтите са живи,
ще измами души себеподобни,щом носи залези красиви?
В нощта,преди отново да съмне:звезди греят тревожно...
Нима неизвестното ще отмъкне светлината възможна?
И само прехласнатите поетите,ще ни обещават утрото ...
Все същото си, мое море-
примамливо нежно, могъщо сурово,
но вече аз не съм онова дете,
ще ме познаеш ли, щом срещнем се отново?
Все тъй вълните ти са синя свила- ...