Poetry by contemporary authors
Сто години самота 🇧🇬
… навярно съм осъден да живея без теб на сто години самота –
да се търкалям привечер на кея – и рими до зори да ти плета,
през прерии, пампаси, степи, тундри след теб надавах вълчия си вой
и молех се – за няколко секунди да бъдеш моя! – и да бъда твой, ...
Снежно 🇧🇬
капе сняг - щастлив, унесен,
всичко чисто, всичко бяло,
всичко нежно засияло.
Мирисът на сняг е пресен, ...
Тревожен свят 🇧🇬
разкъсан от безбройни ветрове.
Звездите гаснат в нощен кръговрат,
а утрото мълчи без гласове.
Вървим сами сред сенки и тъга, ...
Винаги ми беше мила 🇧🇬
Винаги ми беше мила,
сърцето мое ти пазеше.
С любов и нежност ме закриля,
в дните светли и тъжните. ...
Ден като всички други 🇧🇬
Когато Бог яви се най-подир
и каза, че денят ще бъде харен,
в бодилите на Черния баир
уши предеше моето магаре. ...
Бил ли си някога?... 🇧🇬
Някъде, където...
Всички са на върха
А ти още плуваш в морето
Някъде, където... ...
Домашен Котарак 🇧🇬
И беше денонощна веселбата.
Панелен блок на края на града
За него беше Раят на Земята.
Но хората родиха си дете ...
Разговор с Апостола 🇧🇬
преди да ти забият нож
и да ти сложат пак оковите
за някой чужд и евтин грош?
Без вяра в Бога и съдбата, ...
Нови времена 🇧🇬
кой ли те улучи?
Вече всичко е в мъгла.
Завистта ни учи...
Днеска сме разплетен сноп. ...
Нежелано 🇧🇬
която до днес жива е, смъртоносна рана,
трагедия, ирония голяма,
която вътрешно още кънти,
външно всеки ден трепти. ...
Следващите 365 дни 🇧🇬
Отворихме нова книга
Къде за четене...
Къде за писане...
Къде за рисуване... ...
Огледало на душата 🇧🇬
луна трепти в тихия взор.
А в мрака някъде надежда
рисува светлина и цвят в пространство.
Вълните шепнат приказки забравени, ...
Isn't it funny how I thought I was over you?
when I dropped my wallet and saw that long-forgotten photo of us.
My legs started shaking, and I almost had a panic attack.
Isn't it funny how I once thought you'd be mine for eternity,
only for you to become a distant memory? ...
Моята цигулка 🇧🇬
Безпътен странник! Безгръбначна твар!
Роб безправен още от рождената си люлка,
последна страница на овехтял буквар!
Но щом прокарам лък по струните ѝ тънки ...
Едно клише 🇧🇬
това не означава, че те търся,
каквото беше… беше за тогава…
История една, но без завършек.
Дали ми липсваш? Не, не се надявай – ...
Дните ме прегръщат 🇧🇬
вятър носи песни стари недопявани.
Сякаш нощ безутешна в мене дреме,
тишината ми тежи, тежи като бреме.
В стъпките ми ехото глухо отзвучава, ...
Ноктюрно 🇧🇬
На страниците на тефтера божи,
срещу името ми е записан грях.
Като стара язва все ме гложди -
на съблазните не устоях. ...
Снежинките са зимни пеперуди 🇧🇬
родили се от звездна красота.
В човешкото сърце видът им буди
магията и вяра в чудеса.
И затова децата най се радват ...
Ти ли беше и две погрешни думи 🇧🇬
загубил вниманието ми и за всичко освен теб
забравил всеки, остарял, отживял
нека само да се срещнем бягайки
от снега, без време ...
Нощ над града / Балада за Стара Загора 🇧🇬
С одеяло от звезден прах.
Светлина от фенер в мъглата,
Тънещ звук от далечен смях.
Полусрутен дувар от камък - ...
Вяра 🇧🇬
когато от мъка кърви.
Когато без думи се молиш,
и боли ли, боли...
Когато сълзите те давят, ...