Напълнено със изсушена слама,
плашилото побито бе в бостана.
Погълнато в житейската си драма,
в сърцето му отворена бе рана.
Отдадени на празна суета, ...
По "Щурците"
Кълнем се никога да не те забравим!
О, не, не само две следи остави ти!
Веселина, Веселина, кой ще те люби сега?
И вървим след тебе тъжни сенки... ...
Дори телата си да съблекат до кости,
Голотата – до последната интимност,
остава си им Самотата –
девствено неприкосновена,
с безпрекословно произнесеното: ...
В Е Ч Н О Т О Д Е Т Е
То е безкрайната,красива заблуда
в безбройните изблици на любовта,
несъзнаваща,съществуването момента на трудности
на тази твърда,противоречива Земя. ...
Спете в леглата си без да се будите,
времето връщам години назад.
Вече не знам остаряват ли лудите,
или живеят те в своя си свят.
Вашите делници, думите грубите, ...
Старомодна съм. Книги чета, отпечатани
със мастило на тънка хартия,
и хартиени вестници, малко останали
във кварталната книжна сергия.
Старомодна съм. Още си пазя винилите, ...
(Посветено на Николай Хайтов)
Там далече в България, в Родопа планина,
роди се един голям Човек и там живя.
Израсъл на село и от там му е любовта,
една любов към планината, гората и хората! ...
На рока ни ти си беше икона,
сред най-великите от певците!
Не може да спре на нас стона -
отиде си геният от "Щурците"!
Песните ти велики ни грабват, ...
Спиш до мен, а аз пък те сънувам!
Звездите се усмихват тихичко над нас,
над човешките ни дразги и проблеми,
смеят ни се тихо и на глас!
"О, човечета нещастни! ...
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв ...
ЖЕНАТА, КОЯТО СЪНУВАМ
... сънувам те – понеже все те няма! – така поне си в мозъка ми сив,
и в тая простичка самоизмама натегнат съм до стон, до вик, до взрив,
и нощем – в два, с лъжица хлебна сода затъквам откачения си стих –
огромна Черна дупка в небосвода! – в чиито тайнства аз те посветих, ...
Много хора са част от случващото се,
установяват се, срещат стъпките си с тъгата на другите,
преминават през облаци и опасности.
Има стих за това как оставят тихи същини,
напредват в линиите на страстта, ...
Кой наказа доброто с мълчание!?
И кой на злото даде оправдание?
Че то е силата дето носи доброто.
Създания от мрака изкачат и с вик...
Анатемосват на добрият душата. ...
На моите читатели
Онемели са думите в мен…Тишината е ялова.
Пресушени са всичките ручеи с жива вода.
Бог заключи Небето. Не ръсва ни капка, за жалост…
Неусетно и Гълъбът бял отлетя без следа. ...
Налей, другарю, вино, ракията сипи си.
Сланина режа аз на голата дъска.
Ще пийнем, ще поплачем за Паисий,
за дядо Вазов и за древната фреска.
Ах, лиспва ми, другарю, родната ливада. ...
Не вярвах, че след неговите длани
в нечии чужди моите ще паснат;
че след изплакано и изживяно,
крилете ми отново ще пораснат.
Че в погледа му след като изгубих се, ...
Прибрана е в хамбарите до грош пшеницата
и виното пиячи вече дири.
В оголените петолиния на жиците
от утре само вятърът ще свири.
Налбантинът ще подкове една илюзия – ...