"П А Р А Л Е Л Н О С Т И"
Истинската поезия е низ от мигове,
всеки от които способен е,да побере
Времето Безкрайно на Вечността
и с едно трептящо,горещо,просто-Обичам те ...
Очите да затворя ли? Защо?
О, ти си истински прекрасна - ето -
в гърдите ми препуска лудо то,
пегасчето немирното - сърцето.
Похвално слово литва към небето, ...
Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
СЕГА СЕ ЧУДЯ КАК ОСТАНАХ ЖИВ
... не знам с финес, със грохот или в ужас аз изживях живота си до днес –
във Храма на Поезията служа – във който кротко Бог ми каза: – Влез!
Запалих свещ – и ничком пред амвона молитвата си тиха промълвих –
и всяка дума бе за мен икона! – безмълвница във моя светъл стих. ...
Полъхна копринен ветрец като стон
през ефирния хаос на цъфнали клони.
Две цветчета поеха към своя поклон -
танц тих, неизбежен, в небесни закони.
Бяха бèли петна сред зеления свят, ...
След всеки стих в откровения от мен написан...
След всеки хубав коментар!?
След притеснението, че съм недоучен
и нямам ценз голям нито титли!
А съм просто самозван драскач. ...
Днес денят е достоен за приказка,
сякаш прекрачил от филмова лента...
с аромати на вчерашен дъжд е пропит
и светлината на кехлибар от утрото взета.
Старият град задиша със зеления пулс ...
Заваля внезапен, топъл дъжд,
а очите ми с болката се борят,
да срещна светли хора изведнъж,
за миг да спра, с човек да поговоря.
А вятърът ми шепне нежно име, ...
Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
Едно горещо лято - край Созопол
морето бе излято от стъкло!
Пясъкът бе фин и страшно топъл!
Едно момче на плажа бе само.
А недалеч - едно - добро момиче ...
Пролетта във мъжките очи
рисуват я жените със крачета -
Щом дойдат топличките дни
по-нежен им е много силуетът...
Нали се сещаш, няма ги палтенцата, ...
У С Т Р Е М
Не четем книгите само заради формата им на изява,
а и заради историите на героите описани в тях
и търсим заедно с автора вечния смисъл,
който е винаги там,все нейде пред нас. ...
Ех, Господи... учителю наш.
Защо ме караш да се съмнявам във нас!?
Защо ме изпитваш, кажи... нали ме познаваш,
нали ти на този път ме постави, кажи.
Защо все във мен вина търсиш, ...
За поета трябва празен лист хартия или пожълтяла книга.
Подострен молив за перо и коляно за подлога е добро.
Поетът също се нуждае от чаша течност - алкохолен градус!
Мезе по вкус ще трябва, та рими да римува, съчинява...
От кутия, цигара щом извади, поетично времето му ще минава. ...
ЛЮБОВНА ГРАВЮРА ОТ ХIХ ВЕК
Най-странното е, че сега ще ни обесят на площада.
С еленовите ни рога – за сладкия ни грях награда.
За отмъщение дори под нас и кладата ще лумне.
Сеирът, щом е без пари, събира умни и безумни. ...
Извива към небето този път
Потънал сякаш в синори на ниви.
Цъфти иглика в сянката на дъб,
проскърцват глухо портите ръждиви
на черквата, привела рамена, ...
ЕДИН-ЕДИНСТВЕН ГВОЗДЕЙ В ПАМЕТТА МИ
Брегът бе в плен на септемврийски хлад.
Умората, вълните укротила,
нахлу без взлом в притихващия град –
превзе го и остави го без сила. ...
ДЪРЖАВАТА НА МЪРТВИТЕ ПИЛОТИ
В държавата на мъртвите пилоти,
в която гаснат сетните ми дни,
нас за носа ни водят идиоти! –
към своите сияйни бъднини, ...
Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели. ...
Što se kuneš, to ne priznaj, Da si drugog srela,
🇧🇬
Не можех да си представя,
че без теб нощта ще преспивам.
Сега самотата ме обгръща,
в сърцето ми мракът се разпростира.
Спомените с теб са като вятър, ...