А после времето ще бъде скъпо...
Ще бягаме по магазини и задачи.
Ще се превърнем в домакини, образцови домакини,
и това ще бъде може би най-страшното.
Ще мием чаши и чинии, но с омраза, ...
Ти не ми посвещаваш стихове.
Не ме чакаш с цветя на гарата.
Твойта обич извира в тихото
дето тръгват реки и завихрят се хали.
Не ми казваш през ден „Обичам те!“ ...
"Гореща" е тази жена като гейзер -
"Мисис България" - Анита Мейзер!
По красота и Клеопатра надмина!
Плашило ни представя в чужбина!?
www.nenovinite.com/ne/politika/6469/
Дървото на Юда порасна голямо.
Заедно с него порасна и Юда!
Разлисти таланта си–древен и грозен,
предаваше всички наред.
Предаде баща си, предаде любимата, ...
Мъчително тежко минават минутите.
Следобедна дрямка в очите тежи.
Живота се втурва,препуснал каруците...
А в мен безразличие тежко лежи.
Нехайно избълсвам праха от архивите, ...
Б Л Г О С Л О В Е Н А Н О Щ
Благодаря ти, че те имам, Боже!
В объркания свят без теб не може.
Докосваш ме и правиш ме щастлива
и любовта Ти свята ме облива. ...
Колко жестока можеш да бъдеш ти, любов...
Точно ти! Тази, от всеки желаната.
Колко лесно можеш да съсипеш нечии живот
и да го пратиш навеки в забравата...
А колко силно можеш да удряш... ...
АРТИЛЕРИСТ
- Сургуч, донеси захарницата, че туй кафе ша ма отрови бе – провикна се Митьо Семето от ъгъла на кафенето, ама бай Гатю Сургучев си стои невъзмутимо на бара и хич не трепва даже. После се обръща, захапал фаса с ъгъла на големите си бърни и внимателно пристъпва към масата, та да не разлее ...
Написани се много стихове и песни,
за майки, за Родина, за жени,
и в тези химни искрени и честни,
човешката признателност звъни!
На майчинството свято, парещо от болка, ...
Не нарушавай тишината, тя е миг,
във който ти и аз сме само истински,
и в който всеки мой "изплакан" вик
ще се преражда в стихове неписани.
Не си отивай даже да боли, ...
Не усещах студа, макар че замръзвах,
през нощта срещу Коледа, свита под снежен покров.
Там, на ъгъла, стисках кибрита и зъзнех,
аз - самотната майка на една нежелана любов.
Прохрущяваха стъпките на закъснели, ...
Тихия бяг на времето ще забавя.
Ще го дърпам,
докато не спре.
На части ще го раздробя - малки и все по-малки, докато не се пропука.
През процепа, за да надникна ...
Не оставяй снимката да избледнее,
защото ний сме толкова красиви
и споменът не ще живее
дълго и щастливо в паметта ми!
Не оставяй дните ти да минат ...
Нощта навън прегърнала е тъмнината,
звездите светят в хладното небе,
Самотата се промъква тихо в стаята
и обгръща ме със костеливите си две ръце.
Очите ми във тъмното едва се взират ...
Понякога приличам на слепец
и искам някой да ме преведе през мрака.
През моя мрак! Със устни на крадец,
да ми изпие болката и да избяга.
Във светлото не виждам всеки път, ...