Вечер край морето....4
Вървят по плажа момък и девойка
вървят, поспират- карат се, вървят...
Съвсем типична за живота двойка
във търсене на своя, собствен свят... ...
Целунати от слънцето притихват ветровете
и крият се зад хълмовете там далеч,
загръщат се в пурпурно обляни върховете,
а някъде над тях чертае диря самолет.
Позакъснели птици помахват със крилете ...
"Обич" - дума незнайна, чудата.
Дума внедрена в на човека главата.
Дума разбирана от всеки различно.
Дума описваща нещо епично.
Дума причинявала войни, ...
Една... две... три... години отлетяха,
а есените още са си същите.
Под думите листата пожълтяха.
Заключихме сърцата си във къщите.
Намразихме си всичките вини, ...
Ще те намеря в края на света,
заключена в дворец със седем ключа,
зад седмата врата на любовта,
която с любовта си ще отключа.
Ще сипеш недопития коняк ...
Уморих се вече от чувства и мечти
и от безобразните ви сплетни.
Тъгата своя няма аз на кого да споделя
на тишината мога само спокойно да се насладя.
През нощта не мога от мисли лесно да заспя, ...
Здравей, приятелко, сама ли си, кажи?
От очите ти вали ли дъжд отново?
По пътя трънен тежко се върви,
когато нямаш броня... Нищо ново !
Ти знаеш, често хлябът е корав, ...
Не си от знатните ми гости!”-каза съдбата
и ми поднесе в елегантна щастиелера
нищожно щастие, увито в проста книжка.
Бяха празни гнездата на щастията шоколадени.
Очите ми просмукващи подводна сол от кладенци ...
Лъжа ли беше, когато каза че ме обичаш.
Лъжа ли беше, когато ме прегърна и целуна от любов.
Лъжа ли беше, когато и двамата бяхме на вълната на любовта.
За тебе Да.
За мене Не. ...
Не питай дали те обичам, не питай!
Нима аз самата разбирам защо,
когато си близо, духът ми политва,
когато те няма, съм сухо листо.
Не зная защо те обичам, не зная! ...
Понякога съм тъжно нелогична,
а цъфтят във есента ми маргарити
и споря с вятъра, но нищо лично,
пък той фучи, разпорвайки мъглите.
Понякога съм просто тънка струна ...
Вълшебството на утринните изгреви,
когато теб докосвам с мисълта,
изгряла от звездите чувствени
една луна, една съдба.
Разгръщат ветровете дните ни, ...
Натириха последните пазачи.
Бръшлян обви стените на метоха.
Девицата краката си разкрачи
под стария и похотлив пройдоха.
Живее в църквата ни кукумявка. ...
Познах се в очите ти, щуро момиче!
Как си оплела среброто в свойта коса!
Как пърха в утробата щастливото птиче!
Как пее в сърцето ти славей-мечта!
Познах се в очите ти, дето мълчаха, ...
на приятелките ми Роси, Ани и Нели
"А как бих искал с някого да разговарям,...
кафе да му варя и в болките му да се вслушвам".
Борис Христов
Ще ти сваря кафе. Ще поговорим. ...
Горчивият ù сок бе най-сладката му награда,
при такава отрада - да бъде с нея, а тя да бъде възнаградена
грешката му предишна - да не я е познавал, ще е простена.
Сред жалост студена, две бедра топли и бели намери,
с разсъдък премери, бивакът там си устрои ...
Само той в сърцето ми се вмъкна,
само него там допуснах.
Неволно влезе, тихо се промъкна.
Кога обаче, май пропуснах.
Идват други, пробват да останат, ...
Къде си в тъмнината? Къде си в светлината?
Далеч от моето сърце, далеч от всички нас си.
Как майчините ласки да забравя,
как милите думи да отнема?
В полет да те търся, аз ще поема! ...
Любима
Всяка нощ гледам замечтан към Луната,
нейните великолепни светлини и лъчи
във всеки миг ми стоплят нежно душата,
- псувам, кълна и се мразя, ...