Poetry by contemporary authors
257.6K results
Център 🇧🇬
Абсолютът не може да бъде докоснат. Нито видян.
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...
Той е безкрайната вечност.
Бог, недостигнал до всеки човек.
Абсолютът не може да бъде разбран.
Душите на мъртви, искрящи на нощно небе: ...
792
Проклятие 🇧🇬
Сред примигващи мъчно фенери
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост ...
си пробивах пътека към мен.
Пеперуда във розов рефрен
потрепери.
И пред моята старческа младост ...
740
Самота 🇧🇬
Самотен си, когато паднеш на земята и няма кой ръка да ти подаде.
Самотен си, когато имаш голяма душа, но празнотата цари в твоето сърце!
Самотен си, когато търсиш любовта, но виждаш, че не я намираш.
Самотен си, когато звъниш на близки и приятели, но никой от тях не ти вдига...
Самотен си, когато р ...
Самотен си, когато имаш голяма душа, но празнотата цари в твоето сърце!
Самотен си, когато търсиш любовта, но виждаш, че не я намираш.
Самотен си, когато звъниш на близки и приятели, но никой от тях не ти вдига...
Самотен си, когато р ...
655
Не забравям 🇧🇬
Използвана, ранявана, предавана...
След всеки удар дваж по-силна се изправям.
Научих се да продължавам, да прощавам...
Но не забравям никога. Но не забравям.
След всеки удар дваж по-силна се изправям.
Научих се да продължавам, да прощавам...
Но не забравям никога. Но не забравям.
674
1
Ние и новото начало 🇧🇬
Марийка Събева
Ние и новото начало
Отрицатели вече сме станали –
„Четиридесет и пет години – стига!“
„Двадесет и пет години – стига!“ ...
Ние и новото начало
Отрицатели вече сме станали –
„Четиридесет и пет години – стига!“
„Двадесет и пет години – стига!“ ...
575
1
Кой 🇧🇬
Кой
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
Кой можа във мрака да ме разпознае
и тихо в себе да прошепне – “Тя е!”
И кой ръка си силна ми предложи,
и дъхави цветя в краката ми положи?! ...
719
2
Нещо сънливо 🇧🇬
НЕЩО СЪНЛИВО...
Надежда Павлова /Перличка/
Нещо сънливо край мене витае -
облачно, призрачно, с пулс от мъгла,
с поглед бадемов, с дъх минзухарен, ...
Надежда Павлова /Перличка/
Нещо сънливо край мене витае -
облачно, призрачно, с пулс от мъгла,
с поглед бадемов, с дъх минзухарен, ...
1K
2
Когато времето покаже... 🇧🇬
Не мога да забравя,
Не мога да простя,
Не мога да угасна
като на кандилото свеща.
Не мога да замирам, ...
Не мога да простя,
Не мога да угасна
като на кандилото свеща.
Не мога да замирам, ...
966
21 🇧🇬
Любовта не се цени сега,
тя се изхабява с време и с лъжи.
Вече не е - целувка през нощта,
а е обиди и вулгарности.
Любовта вече е "обичам те", ...
тя се изхабява с време и с лъжи.
Вече не е - целувка през нощта,
а е обиди и вулгарности.
Любовта вече е "обичам те", ...
1.1K
Старият семеен албум... 🇧🇬
Старият семеен албум...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава... ...
Години как не бях се връщал в село-
пресъхнала е малката река
и оня вир дълбок, където смело
се хвърляхме надолу със глава... ...
1.9K
5
Пътуване във времето 🇧🇬
Когато – бледен юноша – вървях
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
нагоре, да превземам върховете,
не знаех, че зад всекиго от тях,
все по-висок издига се в небето.
Изкачвам – спускам се. И все така, ...
652
2
Космос 🇧🇬
Аз чувствам там - отгоре,
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...
милиони светове да ме следят.
И тръпка властна ми говори
да следвам звездния си път.
На бездната ръцете се усукват - ...
1.3K
3
16
Драконовият поход 🇧🇬
Умаляха старите гуменки в килера,
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост, ...
и чувалите зиме вече не летяха.
Пораснаха годините, забравиха за вчера,
спокойно се отливаха в тежката гримаса.
На възрастен, един такъв пропит от ярост, ...
881
