Едно мишле тропна в моето мазе
на място скришно бързо се прикри.
Очичките ме гледаха, трепкаха в искри
сърчицето го издаде, почна шумно да тупти...
Колко глупаво е туй мишле – ...
Не се научихда бъда сянка...
Да съм невидим, с влас обвързан!?
Да мърдам пръсти и ръце да кърша,
шамари на невинните да бърша!
Че защо тогава камбаната да бия! ...
Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
ПЕСЕН ПРЕЗ ПЛЮЩЯЩИТЕ ТРАНСМИСИИ
... ако ме видиш, ще се ужасиш,
сега съм леко трезвен, сам и хрисим –
приличам на излъскан стар каиш,
изплют от социалните трансмисии, ...
Те знаеха, че могат да летят.
Родени бяха в сенките на дните,
жив лъч през пропастта да пренесат
и да творят реалност от вълните.
Те знаеха. В най-мрачни времена ...
Когато те заровят във земята
оставаш само ти и твоите дела
Това, което си събрал в душата си
ще бъде твоят капитал сега.
Парите, притежания и материалност ...
Може ли по детски да се смеем?
да играем… ей така като деца.
Липсва ми по детски да живея…
Да обичам и да вярвам в чудеса.
Липсва ми градинката на баба…. ...
Жестока и протяжна самота
ме стискаше до задух в тишината,
и колкото жадувах свобода,
все повече заробвах си душата...
Но някак си - внезапно уморена ...
Когато бях… почти на шест години,
аз приказки започнах да чета.
И на Коледа - получих от роднини,
най-хубавата книга на света!
Във нея се разказваше за джунгли, ...
МЪЛЧА С ГОЛЕМИТЕ ПОЕТИ
... в мълчанията на света прозорецът ми тихо свети –
какво са казали – чета, живели преди мен Поети,
обичали са този свят! – и са го мразили до ужас,
и аз, нали съм техен брат, във черквицата тяхна служа, ...
С А М О Н А П Р Е Д
В поезията обратен път няма,
не можеш,да се върнеш,откъдето си тръгнал,
преминал веднъж през лъжа и измама,
осъзнал я,ти вече си я загърбил. ...
Усмивката ми крие зъби на акула
а иначе е... много добродушна...
По интелект съм си голяма нула,
но иначе речта ми е научна...
Корупцията е второто ми аз, ...
АВТОГРАФ ОТ ПРОЛЕТНА АВЛИГА
Светът ми е от край до край орисан
да бъде свят на обич и добро,
и – ако в мене още шава мисъл,
да ви я пиша с ангелско перо, ...
Толкова години вече пиша,
думите подреждат се сами.
В мраз и в пек, във буря и във киша,
търся тайнства, кодове, следи.
Много болки в думите ми има, ...
С осанка прилична в предишни години,
когато бях малко невръстно дете,
стоеше усмихнат сред цветни градини,
бе горд, че детето ти вече чете.
Не беше ми лесно от дом да се дèля, ...
Нарисувай на небето звезди,
за да можем по тях да четем за мечти,
Които са блеснали нейде сред мрака,
на някой - решил се цял живот да ги чака:
Да му бъдат дарени като цветен прашец - ...
Лично не съм те познавала. Само от стих.
Ъгъл – отрязък от време – ни отдалечава.
Чар на усмивка в лице лъчезарно открих.
Етика фина, в синхрон със душа величава.
Знания трупа човекът, додето е жив. ...
Носи се мълва из Егейско море,
че по бреговете му измамно зове,
всички клетници една зла сирена,
опасна, мрачна, блудна, но смирена.
Със своя глас злокобен, ...
Да се завърна в онзи мъж от младините си,
когато мъдростта ми беше още кълн,
и никога не преброявал дните,
да знам, че времето е кратък сън.
Да забраня суровата действителност, ...
Няма мерна единица за любов
да претеглиш на сърдечния кантар...
щом душата и духът в теб се въплътят
си искрицата запалила пожар.
В петолиния на чувствата съдбовни ...