Poetry by contemporary authors
256.3K results
Моят път 🇧🇬
Моят път, от раждането начертан,
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...
лъкатуши в облачни и светли дни.
В него аз пътувам скрито замечтан
в оня връх, където винаги хладни.
В този път изтича и животът ми, ...
607
3
Задругата на другата 🇧🇬
Много поздрави предай на косите ù,
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил, ...
които по лицето ти блестят разпилени,
сянка на нейната сянка - отивам си
без сълзи, без словесни размени.
Плесенясала нежност за мен си запазил, ...
1.1K
10
Тишина ми е нужна... 🇧🇬
Тишина ми е нужна...
Единствено...
Само...
За да мога за миг
да затворя очи ...
Единствено...
Само...
За да мога за миг
да затворя очи ...
1.7K
1
Класика в седем осми 🇧🇬
Класика в седем осми
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...
RemaTe
"Седем пъти молих се на Бога
седем пъти в дявола се вричах",
а на осмия си стъпих на краката ...
656
1
Вали 🇧🇬
Вали, вали... Не спира да вали.
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист, ...
Във мен любов и скръб се изваля.
И питам се замислено дали
остана малко... Да я разделя
със някой, дето праведен е, чист, ...
606
2
* * * 🇧🇬
* * *
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...
Когато животът е гаден
и надежда отнийде не иде,
изживей мига досаден,
или го пусни да отмине. ...
1K
6
Несебър 🇧🇬
Несебър
18.08.2014г.
Копнея за морето - нестихващ ромон, необятна шир,
и глъч от птици, приказливи хора,
слънчев лъч... докосващ сетивата бриз. ...
18.08.2014г.
Копнея за морето - нестихващ ромон, необятна шир,
и глъч от птици, приказливи хора,
слънчев лъч... докосващ сетивата бриз. ...
1.4K
Пей, сърце 🇧🇬
Пей, сърце
Пей, сърце! Но как сърцето ми да пее?
Как да живея само в радостта?
В страната ни все по-трудно се живее,
живеем само с голата мечта. ...
Пей, сърце! Но как сърцето ми да пее?
Как да живея само в радостта?
В страната ни все по-трудно се живее,
живеем само с голата мечта. ...
677
1
Прости ми, Господи 🇧🇬
Полъхът на злото...!?
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...
То никога не идвало само?
Защото всички му се кланяме...
Макар че мислим за добро.
То злото никога не идвало само!? ...
623
8
Живот 🇧🇬
Живот - какво си ти ?
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...
Истина ли си, или измама?
Нима си въстаникът?
А може би поробеният?
Животът, казват, бил жесток. ...
945
Безидейно 🇧🇬
Косите ù ме съдеха, аз зная,
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори, ...
в заплетените възли си личеше,
така и не успя да ми прости до края
за безочието на злодея вечен.
Уморена от анафори, ...
1.1K
1
Една лятна вечер край морето... 🇧🇬
Една лятна вечер край морето...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
... На Слънцето последният отблясък
пробяга за прощално по водата,
денят полека спусна се „оттатък”
и лятна нощ зави с воал Земята, ...
540
На кон 🇧🇬
На кон
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
Девойка или войн летяла съм на кон?
Тъй питам често аз, извикала на глас.
А майката-земя в краката ми сама
разстила ми килим. Над мене свода син ...
676
2
Не зяпай ... 🇧🇬
Има такива, дребнички
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...
неща в живота,
като ронливи камъчета
по неравния ти път,
които досадно нарушават ...
758
2
Не плача, сине 🇧🇬
Не плача, сине, просто дъжд вали.
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
Облакът, потулил ми душата,
с потоп удави земните ми дни.
Превърна ги във блато непознато.
В мочурището себе си изгубих, ...
985
7
