Живеете в свят, обгърнат от снимки -
събития, покани, известия и чат.
Постоянно музика, постоянно картинки,
постоянно статуси "Много съм мат".
Знаете ли вие съвременното момиче? ...
Проникваш във очите ми, нали?
И сълзите за теб не са пресъхнали.
Разлагам всяка част, за да боли,
но ти я слепяш пак, полу-издъхнала.
Надявах се последно да умра, ...
Сбогом моя тъжна любов,
без начало и край... и обречена!
Преживяла и страх и сподавила зов,
все в молитви смирено изречена!
Моя тъжна любов, сън изсънуван - ...
Когато нощта се спуска навън
и лунни отблясъци нежно галят земята,
тогава си лягам в мойто легло
и прегръщам моя другар самотата.
Когато звездите тихо светят в нощта ...
Във храма на душата си погледнах
и тази нощ безсънна, тягостно безсънна...
и много болка и тегоба там съзрях,
и много обич, обич незаконна!!!
От тази дето не приема никакви условности! ...
До моя остров влакове не стигат,
а мъчиш се вида им да смениш.
Изгубваш ме сред думи-пашпалига*,
сред хиляди интриги и вини.
Но ти си знаеш... Умен и безгрешен, ...
Така ми се крещи и ми се тича,
и пее ми се силно, от сърце;
и толкова, до смърт ми се обича,
с наивността прозрачна на дете.
Танцува ми се в жълта рокля, ...
Над стара дъбрава зора зазори,
с усмивка разпръсна тъмата.
Събуди цветя и тревички добри -
да срещнат и днес светлината.
Пак слънцето тръгна по вечния път, ...
Вълшебно биле в зори на Еньовден ще набера,
с бялата магия на любовта сърцето ти ще закича,
слънце, красота и сбъдване в нея ще събера,
в съдбата ни и ден, и нощ щастието да тича.
Да ни завидят безличните зли ветрове, ...
КАРЛОВСКИ БЛУС
Неделя следобед... позната картина -
и целият град, и площадът е пуст.
Нима обявили са тук карантина?!
Пак тъжният, скучният карловски блус. ...
Душите ни тихи с протрити хастари
превиват гърбина от болките стари.
Сърцата ни стряскат със удари страшни
и връщат ни нощем към спомени прашни.
Отдавна минàха годините млади ...
Не искай да свиквам без тебе! Не мога!
Единствено близо до теб
забравям униние, страх и тревога
и смело се взирам напред.
Посоката ясна - зовът на сърцето ...
Издигат се гордо вълните от пясък!
Напомнят отново за нейната власт!
Пресъхват набързо езерата с блясък.
Отнети от топлата страст!
Препускат в галоп антилопите диви. ...
Небето се изсипа над България.
Удави къщи, посеви и хора.
Греховни думи бликнаха в душата ми -
срещу Природата и срещу Бога...
Но трезво се избистри мисълта ми ...
Щастлива съм! Обичах неведнъж.
Във всекиго откривах малко чудо...
но често свойте сълзи скривах с дъжд...
и в капките изгубих се до лудост.
Та станах по-безцветна от вода, ...
Всеки път, щом ми трябваш, си тук.
Всеки път, щом те няма, ми трябваш.
Аз не искам, не чакам аз друг.
Чакам тебе, този, дето ми трябва.
И не искам аз нищо от тебе. ...