Обръсната глава. Лице – квадрат,
ще кажеш – не човек, а марсианец.
Овесен на дебел, масивен врат,
натрапчиво се клати златен ланец.
Ръце – ръчища! Дрънкат и по тях ...
Времето
Непознатото. Празнота във непонятна амалгама,
забъркана от хиляди истории зловещо неразказани.
Голгота за контурите на потърсената същност
от не един човек и не една човешка драма, ...
Споменът ме праща тихо пак
в къща бяла, сребърен чардак,
песен блага зазвучава ей така
и връща ме към чудни времена...
На детството отминалите дни, ...
Всички шарени глобуси, с кръгли глави,
всички карти, маршрути, атласи
вече с мен отчуждено говорят на „Ви“
и размахва ми пръсти компаса.
А пък пролет е, пролет - развява опашка, ...
Тази нощ ще бъда милостива.
Няма да поискам невъзможни
отговори, клетви… И не бива.
Тиха ще съм. Кротка. И ще сложа
буйния си нрав зад седем ключа. ...
Стиснала съм карамфила здраво във ръката,
не смея да вдигна поглед от калната земя,
сълза по бузата се стича бавно,
мъката по теб нараства, дядо!
И спомням си за детството щастливо, ...
Клепачите му лепкави светлината разтвори.
Отваря, затваря, примига във страх и говори:
Къде съм, какво става, дръпнете тези щори!
Но Господ е мъртъв
и тази гледка грозна, непосилна ...
Във раковина куха, на пясъка изхвърлена,
се сви на малка топка цялата ми обич.
Не можеш да си върнеш доверие изгубено,
не искай да живея с' сърце, сковано в обръч!
Вината на виновните и прошката на силните, ...
Ако някога умра, непознала твоя свят
и не успея да те опозная, невидяла твоя цвят...
Искам само да се слея с твоята душа, със теб...
Да ти дарявам сила, вяра и късмет!
... ...
Виж, преплитат се Животът и Смъртта,
между тях е само капчица надежда,
че никне свято семе под плътта,
тъй във Вечност някак се оглеждаш.
Там препускаш във свещени Светове, ...
Това, което искам...
Това, което искам, е да мога
да дишам и летя на воля с птиците.
Това, което искам - не тревога,
а радост да блещука във зениците. ...
Втора младост
Под очите ми осъмват сини облаци,
а в зениците се стича чернозема.
Висят над челото като стари просяци
бели преспи, сякаш откъс от поема. ...
Невъзможен мой блян, тъй далечен,
колко време копнея те, колко...
Уморих се, в самотните вечери
да съм с мисли безплътни и болката.
Да прегръщам видения призрачни, ...
Едно хлапе, момиченце на седем,
вървеше мълчаливо под дъжда.
Гладно беше, а видът му - беден,
не беше яло, нямаше храна.
И майка нямаше си туй дете, ...
Над мен отеква синьото небе,
забулено от дълго разстояние...
и облаците - ледени грамади,
осъдени от ветровете на изгнание.
... Живот безсмислен! - Няма сън ...
Знам, че мразиш поезия. За наказание,
пиша ти 101-вия стих, само за теб,
да ти разкажа за своето тъмно безвремие,
за да ти напомня какво ми отне.
Мълчанието ти така ме е завило, ...
Отидох си, а ти дори не го разбра,
вратата хлопна - мислиш, някой влиза.
След време ще настане тишина,
така денят без мен ти се изниза.
Настава нощ и студ ще те скове. ...
In the lonesome hours, when it hurts
I breathe by violence, folded in silence
I lost into discovered, washed out the reasons
Empty future I see, this is my reality
Wеre are the losers, dead without intelect... ...