Poetry by contemporary authors
Рано 🇧🇬
В дантелите прозоречният откос
краде деня и улицата теменужена;
кръвта гърми с априлски косинус -
като аларма в седем за пробуждане... ...
Колко е хубаво да си жив 🇧🇬
и да дишаш, да дишаш, да дишаш,
и да слушаш щурец гласовит
как в дъбравата стихове пише...
Колко е хубаво да си жив... ...
* * * 🇧🇬
и все така близо,
но не мога да те
стигна, караш
бясно, на скорост ...
* * * 🇧🇬
те закътах, за да не болиш,
и дори и да си нависоко,
пак те искам, мой копнеж и стих.
И дори от дявола по-лоша, ...
Метро на живота 🇧🇬
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща ...
Усещане 🇧🇬
Тупкането лудешко вляво
пулсира в щуро усещане.
Усещането за вълшебство
което пали огнище и лято. ...
Напразен опит 🇧🇬
показваше на другите
че тя си е заминала.
Споменът за миналата нощ
човъркаше него ...
Светът е шарен, задъхан и тъжен 🇧🇬
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
Шарени синци 🇧🇬
проточената нежна, земна шия.
Душата ми отвори своя цип,
обречена до край да се разкрие,
защото всяка лястовица бяла ...
Двамата сме свят 🇧🇬
На изгрев слънце
тихо влизаш и заспиваш,
притискаш ме с тяло изморено,
прегръщаш ме и устни в моите впиваш. ...
Диагноза 🇧🇬
в артериите шарена кръвта...
Поспряха уморените планети
от лутането в здрача и прахта,
заслушаха се в пискането нервно ...
Като птиците... 🇧🇬
че въздухът след тебе е различен,
а в рамките си... тази тъжна стая -
пристяга, както онзи лед-кокичето
и днес не мога даже да си спомня ...
Какво е да си ангел 🇧🇬
живота земен в приказка да вмъкна.
Но всеки ден съзнавам, че някакъв предел
препятства ме с контурната си жлъчност.
Контура му пунктирен аз всячески разбрах ...