Poetry by contemporary authors
Не си заслужава 🇧🇬
аз няма какво да дължа.
Пари тя ми дава,
но ми отнема душа.
Колко ли пулса ...
Бъбривите моменти 🇧🇬
Завъдих разни притежания
като бълхи досадни в лятна жега.
Не мога, докато подскачат,
хапейки ме, да ги хвана. ...
Сирени 🇧🇬
докат' силни мъже плават из бурното море.
Управляват кораб страшен и голям
и устремени се впускат към това, което ги зове.
Пот и кръв се лее в този мрачен ден, ...
Сън наяве 🇧🇬
Осмелих се най-подир.
Сам в съня ти да се върна.
Не ме взимай за вампир!
Ти при мен не идваш вече. ...
Скитница 🇧🇬
С малко хляб, за през деня.
Ходя из града с устни жадни и
Без любов се скитам в съня!
Скитница в пътища коварни ...
Искам да пиша за теб 🇧🇬
но листите ми няма да стигнат,
а може би ще изгорят,
като им подшушна
какво сме правили... ...
Неделя 🇧🇬
щастливо усмихване.
Тиха въздишка,
нежност за двама.
Неделя е сутрин, ...
Утринна експресия... 🇧🇬
... О, изгревът е толкоз чуден
и утринта е тъй вълшебна,
че мен ми стига дето буден
съм в тоя миг да ги погледна!... ...
Усещам Вярата у мен! 🇧🇬
Сред хълмове и много листопади,
сред всевъзможни шеметни игри,
горя и нощ, и ден - на живи клади
с развети слънчеви коси! ...
На прага на живота 🇧🇬
и по-специално 12.е
Ето ни пред прага на живота,
ето ни – изпълнени с мечти.
Вярваме единствено в доброто, ...
Смъртта им го отнела... 🇧🇬
двечките тела, докосвали се досега.
Сплитали пръстите си, ставали едно.
И после отиват си. Забравят се. Защо?
Обичали се вечно, явно времето е спряло. ...
Flow, my river
Flow, my river, flow
in my veins,
blow, my wind, blow
in my hair... ...
Моят град 🇧🇬
с всяка красота,
по улиците виждам
радостта и любовта.
Не виждат само моите очи ...
След вечерта 🇧🇬
за да ми бъдеш вечна вяра и съдба,
мой стих, ще те открия даже в проза,
в очите, две, на недолюбена жена...
Разпръснал в танц вечерните светулки ...
Силен 🇧🇬
Тъмна нощ, потопена в кладенец дълбок,
а бистри мисли за живот разкъсват вътре в мен с нож:
винаги към себе си ли бил съм тъй жесток?
… кой съм аз?... вечният въпрос на тоз порок… ...
Антигеометрично 🇧🇬
празната цигарена кутия -
с формули ще дозадраскам
самотата, преди да те открия.
Така ще създам теорема ...
Попита ме: "Защо?" 🇧🇬
Какво ти дава точно тишината?"
В житейското бунище тя ухание е.
Хармония, лекуваща душата ми.
Попита ме: "А след това какво?!" ...
Една зимна вечер 🇧🇬
Наоколо прехвърчаха снежинки...
И жална гледка погледа ми блъсна:
Една женица просеше стотинки.
Забила поглед долу към земята, ...
Море, в което не тъгувам 🇧🇬
в което не тъгувам.
Истините сами пробиват повърхността
и изплуват.
Къпят ме имагинарната любов, ...
Хайку 🇧🇬
бурята не прощава
за събуждане
........ .......................................
дуждът отмива ...