Къде са цветята, защо саксията е празна?
Защо е само гола пръст?
Или някаква материя заразна,
оформила е в нея нечий кръст?...
Какво е кръстът, спасение или е знак за смърт? ...
Някъде някой се моли за теб!
Някъде някой мисли за теб!
Някъде някой е близо до теб!
Не си сам в своята пустиня!
Не си сам в своя Гетсимански мрак! ...
Ти превърна в мастилница с панделка дните ми.
И перото ми трескаво пише те в стихове - пише те.
Запомни, запомни, аз съм твой до последно поискване.
Като лодка до кея ти. Като тъжния гребен заседнал в косите.
И не искам в замяна на моята обич вълшебства и замъци. ...
Да бях на остров Лемнос се родила,
не бих добила тази луда сила,
с която надарена Хипсипила
бащата свой от женски гняв прикрила.
Да бях аз дъщерята на Мирина, ...
Дали е истинно, когато
си мислим, че е можещо без "нас"?
Защо ли вечно пазим като свято
така нареченото его и така
наречената всемогъща наша власт? ...
Закачаш мисълта ми като трън
и пускаш бримки, както по небето
следи оставят чужди самолети,
дори не забелязвам как навън
през дупките започва да прозира ...
Няма ги вече безсмъртните залези.
Вчера издъхна и Царят на лудите.
Спомена свиден в сърцето си пазиш ли,
или забрави - и ти като другите?
Виж си очите - звезди незагледани. ...
Знам колко бързо се движи метрото.
А е самата дефиниция за безвремие.
И хората са тъй застинали
в лепнещото, слузесто ежедневие
избрали маските, които мислят, че човекът отсреща ...
Трудно се преглъщат тези стихове,
макар че са обилно напоени
със сълзи са сиропирани, със викове,
на душата ми за теб, на твоята за мене.
Трудно се четат писмата ти, ...
Тая нощ се любихме върху брега
Уморени вълни целуваха за сбогом
димящата от страст амалгама на телата ни.
Мокрият пясък беше копринена постеля
с монограмите на вечността. ...
Тази моя тъга с прежаднелите устни,
този малък и гладен за мен паразит,
се е впила до вените чак и не пуска -
сякаш знае, че с нея отдавна сме квит.
С насълзено око ме сканира и шепне, ...
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...