Смъртта ми беше нежна и красива,
мракът ме обгърна за последен път,
за миг проблясна светлинка игрива,
светкавично отне сетния ми дъх.
Очите потъмняха, ...
И в тези нощи безсънни,
когато мислиш за мен, а ме няма.
Когато чашите изглеждат бездънни,
а празнината в теб е все по-голяма.
Когато ти липсвам безкрайно ...
Този път не искам да слушам сърцето.
А разумът строго каза: поспри.
Знаеш, че не е до колене морето.
Да се давиш ли искаш? Тогава иди!
Две красиви очи не правят жената. ...
Богат съм и с това, което нямам.
Със всичките си липси и провали.
Богат съм! Благославям всяка рана,
макар че я проклинам отначало.
И никой, никой друг не притежава ...
Красиво юлско утро настъпва над света,
слънцето огрява всички сетива,
събужда се и в мене мойта доброта,
"Добро утро" Ви желая на всички по света.
За радост отворете Вашите сърца, ...
Достатъчни са ми да имам: два квадрата,
и още два – легло, молив и лист,
стотиците ми книги на стената
и само аз… Ще мина без жени,
с които да запълвам самотата, ...
заваля... а дъждът е поезия
с онзи дъждовен рефрен от неказани думи
за стих...
и сълзи февруарският ден като ласка
за миг тишината помежду ни с нежност повила... ...
Сега ми трябва мрак без светлина.
Прегръща мракът сгряващо и силно.
И ставам прилеп в топла пещера
от своите съмнения притиснат...
Не търся външното на този свят. ...
Какъв е смисълът - безлични фрази и цинични изрази?!
В душите си сме чисти, а към годините - напористи.
Децата в нас копнеят да играят, ала повечето и това не знаят.
Смисълът живот е в хиляди сърца, литнали като перца.
Имаш красив талант – да ме обичаш
и мисля че си дяволски добра...
понякога си – моето момиче,
а друг път си фаталната жена.
В желания и чувства се превръщаш, ...
Със походка като котка
бавно и грациозно тя престъпва.
Дете на нощта, дарено с чудна красота
в лунния блясък душата си окъпва.
Косите ù, по-черно от мрака, ...
СЛОВОТО НА ПОЕТА
Тъй както в църква със заслушани кубета,
когато свири лирата на тишината -
чудатото, вълшебно слово на поета -
говорят сякаш ангели от небесата. ...
Вървя като някаква призрачна сянка
сред пъстър порой от ревяща тълпа.
Нощта ме подмамва със смях на вакханка,
но в мене сатирът отдавна заспа.
Посегна ли - знам, че все нещо ще хвана: ...
Не си отивайте, приятели, без вас остава болка в паметта. Не тръгвайте, приятели, без вас е тежък и съня. Нощта е глуха, а денят ми пуст като градина суха, на която и дъждът е чужд. Не тръгвайте! Ще онемея и ще се преобърне всичко в мен. Тръгнете ли, аз не ще живея. Останете с мен до сетния ми ден!
Дойде дъждът. Приседна на стрехата.
Провеси мокри своите пети.
И в тъмното, наместо мен заплака,
прегърнал водосточните тръби.
Почука ми ръмежно по стъклата, ...
Нека цигани кротко със шал ме завият
до огнището, с тихо притихнала жар.
А конете лудували в бясна магия
ме закрилят от нощтният приказен цар.
На ръка да ми гледат звездите - с тюрбани, ...
Ягоди в случайни мисли
Когато искам нещо, го мечтая:
пуст пясък, скали от съпротива.
Палми с режещи като мачете сенки
и шепот неизвестен... не от птица, ...
"Чуйте, аз спасих банковата криза!
Време е вече да си ходя в пандиза!
За хората милея, не съм безогледен!*
Ура, спасих я и нададох вик победен!"
*Обвиняват го, че иска така да бутне правителството на Орешарски за сметка на банковата стабилност. ...
Красива си, когато си облечена
в усмивката прикриваща тъга,
действена, пулсираща, увлечена,
без време да поканиш слабостта.
Мила, безпроблемна и отдадена, ...
Ще си позволя за няколко дни
да бъда във псевдодепресия.
От мен не се очаква нищо нали?
Човека понякога върви към регресия...
Ще си позволя и нека боли, ...
Десет стъпки делят ме от тебе!
Ако заедно двамата тръгнем -
аз насреща ти, ти срещу мене,
дваж по-рано ще се прегърнем.
Първа стъпка - с мехлема за рани, ...
Почувствай как се плъзга помежду ни
и се промъква ловко, пълномощно -
корав, любовно устремен, безумен!...
Усещаш ли го - страстно и разкошно?...
А после... бързотечно, неусетно ...