Poetry by contemporary authors
Безсилно 🇧🇬
Дори един от друг да отлетим,
секундите минават и отнемат
последните остатъци от грим.
Аз повече не мога да се крия - ...
Моята Гибелна Участ 🇧🇬
Не на любов, на война приличаше това помежду ни!
Кървав камък държа в премръзналите си длани, а той отказва да бие...
Върни се поне, върни се при мен за последно да ме доубиеш...
И без това не е живот, това, което подари ми! ...
Където умът не достига 🇧🇬
Отвъд небето, отвъд нощта.
Там, където умът не достига
аз пак ще мечтая...
И връщам се в дните. В моя живот. ...
Бяла прегръдка 🇧🇬
дето нежно се плъзга по облия гръб на Балкана
и загръща града, голотата му страшна да скрие,
за да може и той пременен насред зима да стане.
Но се спускат коли и дълбаят релефни пътеки, ...
Момчетата от улица „Младежка”... 🇧🇬
Момчетата от улица „Младежка”
невярващо пораснаха... Но факт!...
А връщат се във възрастта момчешка
те в спомените и щуреят пак... ...
Бог те милва притаен 🇧🇬
Ти криеш зад стена от маски,
рисувани от цветна длан –
сърцето в розово и страстно,
покой от синьо изтъкан. ...
Продължение №14 (поема за баща ми) 🇧🇬
Пребиваване в Първомай
,
След моя Острец злополучен
се върнах аз във моя край ...
Продължение №13 (поема за баща ми) 🇧🇬
За малко пак се разделихме…
Щом майка ми дойде при нас,
в Острец се всички настанихме,
баща ми само не бе с нас! ...
Продължение №12 (поема за баща ми) 🇧🇬
А всяка събота следобед
си идваха със камион…
И тъй измъчените роби
поглеждаха и своя дом! ...
Продължение №11 (поема за баща ми) 🇧🇬
А в село наш`те комунисти
решиха да си отмъстят,
и пак с ръцете си нечисти
решиха да ни отстранят! ...
Път 🇧🇬
като откровение... Като в приказка,
само стъпките ми в тихото хрущят
и раждат в приказното истинност.
Вървя... и сипе се снегът... ...
Затворена 🇧🇬
О, ден кошмарен може би си сън.
Съдбата си във този миг проклинала
за щастието литнало навън.
Затворена в килията си стъклена, ...
Сбогуване 🇧🇬
настъпил е моментът да напусна таз земя.
Ненужна е тъгата тежка във вашите сърца,
подготвен бях да посрещна неизбежната съдба.
С всички мигове дарени ми от вечността, ...
Подсвиркване 🇧🇬
Тя цялата е цвят,
палитра,
в издрано някакво платно,
прелива в пъстрите пастели, ...
Думите 🇧🇬
И си ги пазя, милвам и обичам.
Рисувам им измислени слънца.
Най-често цветни дрешки им обличам.
Разплачат ли се - кротко ги теша. ...
Когато си отида 🇧🇬
недей за мен, сълзи не проливай,
на моя стих ти остани във плен,
усмихвай се, от спомена отпивай!!!
Когато си отида някой ден ...
Лош герой 🇧🇬
името на хиляди жени.
Аз онази съм, която може
в ръцете си да го стопи.
И когато теб те няма, ...
Между два свята... 🇧🇬
Разливам се,
... бяла тишина,
със звуци на полъх
... поредна съдба, ...