Poetry by contemporary authors
Псалом 199 🇧🇬
душата ми стене.
Наоколо - пълно бездушие.
Аз - на колене.
Хората търсят богатство - ...
Танка 🇧🇬
пейзажа в чернота.
Въздухът тръпне.
Задушлив пушек се вие
унило към небето. ...
Дочаках те 🇧🇬
И днес животът ми е тъй прекрасен.
Щастлива съм, когато съм във твоите обятия.
И когато своите песни ми пееш безгласно.
Щастлива съм, когато мога. ...
Тогава, когато... 🇧🇬
нокти забие свирепо
в крехкия свят изграден
и той се разпадне нелепо…
Тогава, когато внезапно ...
Багри в картината 🇧🇬
Рисува творецът картина поредна
и пак недоволно поклаща глава,
понеже е същата - сивкаво-бледна,
навяваща скука и мрачни слова. ...
Оставете ме на нея 🇧🇬
Нека никой не види пороя от очите,
стихията в мислите.
Само студеният вятър да ме съживява.
Луната лицето ми да разкрасява. ...
* * * 🇧🇬
не страдам,
и не се упреквам...
просто се случи така -
ти искаше едно ...
Плюшеното мече 🇧🇬
Плюшеното бяло мече,
дето дядо подари ми,
в ъгъла го сложих вече,
но с очички то следи ме. ...
Безотечественици 🇧🇬
На чуждото сте днес апаши. А своето без жал рушите.
Не слушате заветни фрази... щом думите са гниещ скелет.
И раната е само тази. И вечно ви оставя белег.
Това ли е съдба на братя... поробени в лъжовни чети? ...
Маслинови проблясъци в очите ти 🇧🇬
остави ги да не се познават.
Остави ги да се лутат и да търсят.
Остави ги и погледай
на маслината през малките листа ...
Каменни лица 🇧🇬
Струят през вените ми ледени сълзи, горчиви,
и вятър от въздишки лъха във душата ми студен.
И каменни лица от бездната, отправени към мен
със свърнали очи, пресъхнали от самотите диви. ...
Ти 🇧🇬
Ти си брегът, където е пристанището.
Пристанището, в което сърцето ми
пусна котва и притихна в обичане.
Даде ми изгрева светъл и капчицата роса, ...
Катеричка 🇧🇬
Там, на горската поляна
ние бяхме с тати, с мама,
тя дойде при нас самичка,
там от близката горичка, ...
Дори и цяла вечност да измине... 🇧🇬
Ръцете ми вземи! Не се променяй!
Защото знам, че вечно ще те има,
невидима и спряла се до мене.
Живееш като неспокойна птица, ...
Огън 🇧🇬
завивките потъващ пясък,
усмивката желание издава
в очите онзи мистериозен блясък.
Очаквайки, прехапваш устни. ...
Твоите очи 🇧🇬
Не! Не ме докосвай! И целувките си ги вземи!
Не ще го понеса! От тях така боли…
Не говори дори – достатъчни са твоите очи –
те ми казват всичко… без лъжи. ...
Не виждаш ли 🇧🇬
на очите ти стона и на моретата ти синьото?
На пещерите ти болките. И в онзи ден,
на Фрина с очите когато погали
ръцете ми, ръцете ми търсещи, не виждаш ли, ...
Есен във Велико Търново... 🇧🇬
...А град ли е, или икона
и истина, или поверие,
но той виси пред нас на склона-
от Слънце, Есен и Мистерия ...