Сляпа нощ се е спуснала над блудния град и сякаш за миг е затъпила мерзостта му.
А Луната, окована в сиви облаци, оплаква себе си, скитник познат и участта му.
Тихо и глухо е всичко навред.
Нощта се е отдала на мрака в ложето брачно.
А Той върви сам, обгърнат в своите мисли черни и съзнание мрачно. ...
На гроба ми ела самичка, а не със онзи, с който те видях,
седни на пейката и отдъхни си, нищо, че по нея има прах,
отдавна никой няма да е сядал, щом пълно е със бурени навред,
седни за малко да те видя, нали в живота си обичах теб,
нали и във смъртта ще те обичам, тъй както себе си не бях, ...
Безмилостно на времето резците
не спират по лицата да браздят,
гравюрата си издълбават с дните.
Но твоят образ в паметта ми скрит е –
все същият – величествен, крилат, ...
Омекнал порив, биричка, шкембе.
Чорап вмирисан. С дупка. Горе.
И вкиснал дъх. И кариес. Небе.
Муха. Брада. Без контра.
Два лева. Прашни. В заден джоб. ...
Понякога светът ми става малък
и скрива се във твоите ръце,
а всеки миг със тебе е подарък
и няма начин нищо да ме спре.
Поглеждам те. Очите ми са огнени ...
Искам да те гледам във очите,
да потъвам в тяхното море,
с пръсти да ти ровя във косите
и да целувам любимото лице ...
Искам да те чувствам в ръцете си, ...
ФАТАЛНО НАСЛЕДСТВО
Повтаряха ни някога до втръсване:
"Няма на земята по-щастливи!
Празнувайте!" И плюскаха до пръсване,
а ние бяхме гладни, мълчаливи. ...
Жена, в очите си побрала необята,
дали за мен ще се намери кътче мило(ст),
или с онази болка, свита под ребрата,
ще те докосвам само с пръсти от мастило.
Дали в дълбокото зелено ще потъна ...
Защото нямам право да те следвам
(дори не помня кой реши това),
сега потъвам в тази страшна бездна
(дано следите ти да залича).
Обличам се във бяло. За последно ...
Не се завръщат духовете на снежинките,
а върху айсберги издъхват ветрове
в годината на източния кон.
Един безимен, чужд и ненадеен сезон,
във който припознавам ексцентрика Бог ...
Трудно е, знам, но няма да се дам.
Животът е такъв, опитва се да ни прецака,
но аз ще правя напук, дори да падна, пак ще стана.
Той опитва да се смее над нашата тъга,
но чуй, зад всеки облак има по една дъга. ...
Горест слани две красиви очи;
без жалост гаси пръски ирисно лято...
Колко си тиха! – Сърцето мълчи.
Дали не очаква момента, когато
дланта си положил над лявата гръд, ...
Зная, момчето ми беше до мен,
мило усмихна се, нежно ми каза:
"Мамо, обичам те! Ден подир ден
аз от звездата си пак ще те пазя.
Само сълзите си ти избърши, ...
Законът, казват, е врата в поле –
там хората я обикалят.
Аз цял живот редих ги две по две
през тях законно да минават.
Нахълтват те в Софийското метро ...
Едно момче сърцето ми разби,
то наранено сега за него скърби.
Аз обичах го, но той от мен си тръгна,
не ми позволи дори да го прегърна.
Нарани ме той жестоко, ...
Леглото днес ще е ковчег на Ной.
Ще се впуснем в нямата му бездна.
Ослепели за настъпилия ден,
зажаднели, от света изчезнали.
С цигарата във мрака ще димя, ...
Един поет заспива без думи,
когато перото му римува само сълзи.
Когато мастилото не стига за болката,
когато музата му неспокойно спи.
Един поет заспива без думи, ...
(на теб)
Кога съм привикнал, дори не разбрах,
как ли е станало - понятие нямам,
бях уж нехаен, а в миг осъзнах,
че мислено с теб съм и нощем, и денем. ...
Ела. Отдавна слънцето изгря.
Ела и ми стопли ръцете.
Ела при мене. Нека да заспя
в ръцете ти. Да, там ми е сърцето.
Отново не съм спала през нощта. ...