Питам се - какво е любовта,
какво е онова красиво чувство,
което се забива във гръдта
със силата на тайнствено изкуство?
Дали е дар - божествен и неземен, ...
Изгубеното в мен усещане за време,
за цвят, за сила, за какво ми дреме...
Навъсени усмивки, скрити чувства...
Погубена надежда, стая пуста...
Откъснатата страница на календара ...
Моята истина
„Истината ще ви направи свободни. (Ев.Йоан 8:32)“
Съзирам две врабчета на простора.
На петия етаж? Какво ли търсят?
Не са врабчета...Тъй ми се е сторило. ...
„Мандолината на капитан Корели”*
(по едноименния филм)
През м. Септември 1943 год., немците избиват
хиляди италиански войници на гръцкия остров
Кефалония в Йонийско море. ...
Живот не искам скучен, монотонен!
Не искам ежедневна самота!
Надигам глас и движа се нагоре!
Не стой пред мен - помитам без да спра!
Запазих през годините душата. ...
Нима ти бяха нужни толкова години?
За мен цяла вечност, за теб един момент.
За да забележиш моето присъствие
и с цялата си същност да ме пожелаеш.
Че не съм за теб просто никой, ...
Животните направиха оркестър
и ще го води диригент не... местен.
А той е щъркелът дохвъркал отдалече,
с фамилията Щъркелан известен.
За кларинетист с конкурс постъпи мечо, ...
Сънувал ли си бели птици? Камбаните в молитва - песен?
Какво е да си истинска светица? Отсявал ли си житото от плесен?
Ти знаеш ли дали е чудо? Навярно пътят е в една посока.
Не искаш ли да бъдеш буден? Да не гониш в себе си живота.
А виждал ли си днес цветята? И зелените поля - градини? ...
След сълзата мълчалива със ожулени пети.
тичах, дирех и намирах поводите да съм жив.
Болката – да не убива, може да ни оскоти.
Но решиш си да си силен, нямаш нужда от мотив.
Падах в бездни и окопи, бранех кърпения флаг. ...
Опитах се да бъда много истинска,
бродирах нощите с копринени слова.
Не вярвах, че са само лунни приказки -
пътеки са. Хиляда и една.
Хиляда и едно парченца сбъдване, ...
Съдбата ми ме мрази… Кучка…
Взаимни са ни чувствата отдавна…
В душата ми кървят милиони случки,
в които си ме карала да страдам…
… Не ме e яд. Изстрадах си ги, Кучко, ...
Мезетата отрупаха софрата.
Бутилките са истинска гора.
Наздравици се вдигаха стократно.
И много пъти викахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...
Ела ми на гости в моя есенен дом от листа!
Ела на разсъмване! Ела с първото бяло!
Ще те чакам край Дунава, там, край брега,
ще потъна в очите ти и ще сме цяло...
Ще купя от първата фурна най-белия хляб от пшеница. ...
И ако нощем пак не можеш да заспиш,
ти знаеш мен къде да ме намериш,
сърцето ми в ръцете си държиш
и ще те стопли щом от студ трепериш!
И ако сутрин будиш се сама, ...
Мълчим... След малко в новините
ще видим кръв и сълзи по лицата.
Студентите ни, пак са били бити.
Пак бият бъдещето на страната.
Но случката, която ще разкажа ...
И все недоизмислил, и все недонаправил,
отново ще прекрача полунощ.
Заспала е луната, звездите са заспали,
а аз съм по средата на въпрос.
В тапетите попива наивната ми вяра, ...
Викай, удряй ако искаш, крещи, нощите със мен ти бяха най-горещи.
Блъскай и счупи разбий всичко на прах. Извикай името ми пак.
Не можеш без мен това е ясно!
Не отричай! Пак ще ме желаеш.
Не можеш без мен! Целуни ме страстно. ...
За да се вееш, за да преуспееш,
не е потребно да си джентълмен...
Добре е да сивееш, да глупееш...
На кон-формацията да си фен...
Да мачкаш... Или да пълзиш полека... ...
Завръщам се от мрака на нощта,
поспрях до уличка неосветена.
В очите ми пробляснала сълза,
дали е пак от болка породена?
Навън е хладно, отново ще вали, ...