Poetry by contemporary authors
Бяла сласт 🇧🇬
Бяла сласт затихва в ангелската плът,
вехтее в празни сенки, дива, във пустинен път.
Стапят се в нея - обична, сълзи, гняв и страх
и с тихите въздишки вършее в шепа прах. ...
Потърси се... 🇧🇬
Съблякох се и чисто гол. В душата си почти олекнах.
Понесох се така насън. Аз можех да съм волна птица.
Не знаех и защо не съм. Кралете нямат и една кралица.
А разходих се дори отвъд. Как напразно е да бъдеш влюбен. ...
Нали 🇧🇬
Дали когато вече ще ме няма,
светът ще стане по-благочестив?
И хората ще се обичат вярно
и любовта не ще да е консуматив?! ...
Всеки миг вземи 🇧🇬
че утре знаеш ли къде си...
Mоже да си тук, но може да не си ...
Tакава е съдбата на Човека!
Затова широко отвори очи - ...
Скала съм аз, а ручеят си ти 🇧🇬
от години душата ми дълбаеш,
нагъна тялото с безброй следи
по тях и в тъмното да те позная.
Надвесена над тебе още крехка ...
Вали 🇧🇬
но беше слънчево и не чувах да гърми,
до ухото ми някой тихо почна да шепти,
хиляда изстрела, но един остави птиците сами.
Уж птиците могат да летят само със сухи пера, ...
Многоточия 🇧🇬
Две ръце
с обичане
спират тишината.
Гальовни са. Топли. ...
Новословни блаженства 🇧🇬
бедните
духом
и слухом -
защото на техните ...
Петелът 🇧🇬
че да го чуе даже глух.
Със него утрото пристига,
събужда се и моят слух.
Изпъчил гордо на стобора ...
Разум 🇧🇬
умираше възкръсналата жар,
родила се в космическата кал,
невиждала човешка трайност.
Прелитат шепоти, умори, ...
За всичко съм виновен само аз... 🇧🇬
Грешките си на никой не преписвам.
Не малко в живота си сгреших,
и не малко болка причиних си.
Да можех времето да върна го назад, ...
Един ден самота 🇧🇬
седейки в бездушната стая,
сам, обмислям своя график,
но без право да мечтая.
Колко трудно може да повярваш ...
* * * 🇧🇬
и мислиш...
дълго съпреживяваш това,
и после дълго страдаш...
не може да се върне мига, ...
Сега те няма 🇧🇬
тихичка музика чувам
и ме е страх!
Самота.
Бродя сама из улиците. ...