Живей ме, обич! Дълго ме живей!
Жадувай ме от бъдещи години.
За някой невъзможен юбилей,
където стават чувствата картини.
И в сребърните нишки паметта ...
ПРЕКЪРШЕНИ КРИЛЕ
Някога се влюбих в теб,
потърсих волята, но победи сърцето.
Любов солена, подслаждана със мед -
тъга е днес, дълбока колкото морето... ...
Една фигура, притихнала в скалите,
мълчаливо понасяща вятъра.
Ти би я помислил за част от тях.
Но грешиш. В нея бие сърце.
Рой мечти душата заливат ...
Почесва нос смълчаният следобед
във размисъл: с кого ли ще премерва сили?...
От най-високото на ореха - ехидно главоболие
полюшва се като жена, отказала интимност…
Крайбрежната соната във вечерна рокля ...
Редуват се в живота нощ и ден, ден и нощ...
Но, не и тук! Тук не се е разденило още!
Макар че слънцето изгрява всеки ден,
все още тъмен е светът около мен.
Срамливо се процеждат лъчи от светлина, ...
Все някога земята ще се пръсне.
Началото на всичко има край.
Иисус повторно няма да възкръсне.
А Юда вече взе един медал.
И всеки ще затича към голгота ...
Напиши нещо с пръст по гръбнака ми.
Голотата е път. И покана.
Разсъбличаш ме с мисли. И шепоти.
По душата браздиш. Разлюляваш
всяка клетка от тленното тяло. ...
Любов , много често летях на крилете ти,
издигах се, спусках се в нощния мрак,
достигах звездите и носех в нозете ти,
на моята вярност направих ги знак!
Докоснах луната в безлунните замъци, ...
Желая да ме грабнеш страстно,
до безкрайни висини да полетим,
да гориш в мен, да те чувам гласно
и силно, огнено... да се възпламеним.
Да изпитвам жарка сладост ненаситна ...
> "Всеки си има своята лудост" Хорхе Букай
Стига с тези любовни мелодрами,
за принцове горди и сърдити принцеси.
За мъже ядосани и потресени дами,
за брачни окови и бракоразводни процеси. ...
Не, не съм си изгубила думите,
те са тук, скрити като постарому.
Мълчаливо сега ще поровя в душата си
и гледай. Гледай как бликва поезия.
Да, признавам, изгубих аз себе си, ...
Стари снимки, във малкия град.
Воайорствам твойто минало,
от което бях част и аз.
Към което твърдя, че съм изстинала.
Стари снимки, много след полунощ. ...
Твоето докосване, мащерка в скута на душата,
целувката твоя, миризма на пролетта,
очите, два скъпоценни камъни зелени,
усмивката, източник на щастие и надежди!
Докосни ме, влей поток живот във вените ми, ...
Аз ще изпия светлата си скръб,
тъй както дъжд поглъща го пустиня.
И глътките на всеки мой ущърб
да бъдат нека жажда за мнозина.
Гранит не се разбива със глава, ...
Със надежда гледам всяка нощ
за звездите, падащи по тъмно.
Няма да ги моля за разкош...
само малките мечти да ми се сбъднат!
Вярвам, в този черен небосвод, ...
За теб щях света да обърна,
но нека остане си същият.
Любовта си не искам да върна -
надробиш ли го - после преглъщаш го.
Продължавам да уча сърцето, ...