Долната ти устна натежава
леко, като септемврийско грозде.
Устата ти към мен се приближава,
усещам как брадата ти боде…
Целувката ти толкова прилича ...
В ръцете ти листенце алено съм
Ще се надигнат гърдите ти... Силни... Но чувствено
мускусно ще е. Сън. И нищо. Нищо не ще ме спаси
от близостта ти. Дива. А листенца от рози в алено
ще покрият леглото ни. Искащи. И разпилени коси ...
Кръвта ми се превръща в алкохол,
а думите - в безропотно мълчание.
Някой пръста на вретено си убол,
друг с вещица попаднал в пререкание.
Все едни такива странности се случват ...
В любовта непокорството и гордостта са грях...
Грешна ли съм, кажи, че сега до смърт ме боли?
Колекция от разбити сърца и изгубени души имам аз,
но твоето присъствие там ми тежи!
Тежи, че по-добър от всички си ти, ...
За старата любов сега ще пиша,
онази дето носи бури и разбити мечти.
След нея никой за нищо не пита.
Всеки си тръгва и всеки мълчи.
И след време се връщаме двама, ...
Сгреших ли, че не съм с теб сега,
сгреших ли, но сега съм вече сам сама.
Пречка ли е това, че разстояние разделя ни любовта.
Може би така е по-добре за теб и мен,
но тъга царува в душата всеки ден. ...
Черупка за празни души,
зад бюрата лъснати скрити,
зад бюрата подреждат съдби.
Те са силните, на тях е простено
Хляба да ти вземат, да не ти дадат. ...
Искам те, фонтанна от слова.
Капки радост в тебе да открия.
В шепота на стръкче от трева.
В нежността на ласкава стихия.
Искам те с възторга на врабче, ...
За Женската любов...
(разсъждение по зададена тема)
Загадка е всяка Жена на Земята
и век да си с нея- е пак непозната!...
И първо донася нектар за наслада, ...
По миглите й се прокрадва есен
отмива лятото в очите й и теб
и с мънички листенца ниже песен
звучи дъждът неканен точно в пет
а някъде към щест изгрява утро ...
Моите мъже не са малко.
Добре познавам всеки един от тях.
Да гледам само, колко жалко,
че с един поне не извърших грях.
Вярна съм, за мен нехарактерно, ...
Аз съм бряг за безумните твои вълни,
ден и нощ със прибоя ме търсиш,
а скалите са моите мъжки вини –
в тях душата ти времето стърже.
Векове те очаквам и съм жив затова, ...
Усмивка ли е, Господи, това?
Погледне ли ме, сякаш ме изгаря.
Разбива всичките мои стени
и после в миг изгражда нови...
Прегръдка ли е неговото това? ...
Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш. ...
Живеем - криво-ляво, долу-горе...
Полуоблечени. И полуголи...
Със нас е партията... криво-лява...
И бесни дяволи ни управляват...
На Изток се покланяме дълбоко... ...
Внезапно повея пустинният вятър,
чудовищно бездиханен - дъха ми отне;
изпепеляващо горещ - със студ ме прониза
и с купол от пясък покри самотното сиво небе.
Завихри всяка песъчинка ...
Простете! Не отворих скара-бира
и келнерския хал не пожелах.
Сърцето с вяра пътя си избира,
а моето не искаше тезгях...
С мастило и перо алъш-веришът ...
ИМПРЕСИОНИСТИЧЕН СОНЕТ
Знойно лято алчно ме поглежда и без милост ме изгаря.
Няма вятър, нито ручейче наблизо.
Влакове не влизат вече в мойта приказна доскоро гара.
Облаче в простора си не виждам. ...