Мечтите ни полепнаха по пътя -
разбити в тъмното стъкла,
и кой ли днес не ги настъпи
и не захвърли спомена в прахта?
И кой ли се зачуди как изящни, ...
Душата ми от смях изтръпна -
Цачева запя, че ГЕРБ цъфна.
Цъфнал той, та вързал.
Към нов гаф се е забързал.
http://otblizo.net/component/k2/item/2257-цъфнала-цецка-цачева-силно-почерпена-на-видео
Не ми казвай, че ме обичаш.
Който обича, преобръща светове,
взривява, пак изгражда, пада, тича,
но нищо никъде не може да го спре.
Не ми казвай, че без мене ти е празно. ...
Притежания
*на фотографията "пейзажче" на вале5
Изгуби се. Потъна в делничната тишина
онази радост, с аромат на шляеща се утрин.
Поделяме си, според нуждата от слънце, ...
Вече всичко е казано. Безнадеждно излишни са думите.
Вече всичко е ясно - като ден, като първи светлик.
Топлина необятна се роди, сви гнездо помежду ни,
сетивата в копнеж предявяват си правото с вик.
Вече всичко е истинско - опознахме мечтите и клопките, ...
Когато съм до теб - говоря с вятъра,
а очите ти са вече морските вълни,
когато съм до теб - в усмивката ти лято е,
в което есенното ехо вика: "Остани"
Когато съм до тебе, няма тайни ...
Обречена на вечна смърт,
далече от желания дом...
Върху един камък, хем мек, хем твърд,
(тя) лежи там, в пределите на Авалон.
А дългите ù коси червени ...
Щастието пред нас
В живота трябва да ценим всичко,
без значение дали малко е или голямо,
дори да е една усмивка само,
важното е че щом е искрена и откровена, ...
От малката си таванска стая,
изолирана от останалия свят,
гледаш света и хората през стъкло,
в което са затворени най-добрите
им страни - слънце, природа, ...
Не ми е лесно днес да те обичам...
тежат съмнения, очакване, вини -
изгубеното време сякаш тича
в надеждата ни - да се променим.
Не съм светец, и ти не си светица – ...
Огледало отразява в притаена светлина
една от многото проекции на личността.
Пред тебе образът е ясен,
обагрен сякаш в пъстрота.
Под теб обаче, силует – неуловим, опасен ...
Опекохме последната си пита.
И нивата си – двама изорахме.
И кръпка – върху времето зашита
във оран и в пожар, и в песен бяхме.
Не ще се впрегнем – струва ми се вече ...