Poetry by contemporary authors
Муфлон тромбонист 🇧🇬
И ето го, на сцената излиза със поклон.
Разтяга лъскавия цуг с размах,
той изпълнява "Звезден прах".
На този инструмент звучи най-хубаво глисандо, ...
Нощ, в която мисля за теб 🇧🇬
Защото не си събитие,
не си приятел,
не си враг,
не си овощна градина, ...
Защото друго не умея 🇧🇬
и сам се пръснах над морето,
в дълбочината му се спрях,
от тази тишина да светя.
Във вечния и дълъг път, ...
В корена на всичко 🇧🇬
лежи земя.
И даже туй, лети що окрилено,
крепи го тя.
В короната на всеки цар дървесен ...
Ти си моята муза 🇧🇬
на Беригинюшка
"Бях забравил какво е любовта!
Бях забравил ласки и милувки,
Какво е нежност,близост на жена, ...
Познанието 🇧🇬
До видимото ще опреш.
Но те са айсберг или плувка
в притихналото ни море.
Вселената е тъй огромна!... ...
Настроение... 🇧🇬
(триптих)
1.
Ех ти моя Любов, разпиляна
по плътта на тъй много жени, ...
Неон 🇧🇬
Отивай си, любов, не се обръщай!
Тръгни си тихо с есенния марш,
със сянката на старата ни къща,
с въздишките на нощния мираж. ...
Но ти обеща... 🇧🇬
Че по пътя няма да вървя сама.
Че да ме обичаш няма да престанеш.
Че ще триеш всяка моя сълза.
Обеща ми... Обеща, че ме искаш. ...
Цвете отровно 🇧🇬
Змия студена към него безшумно пълзи...
Повива се около стъблото му крехко
и утихва. Охранява го зорко.
Това цвете е нейният извор - крепител. ...
A posse ad esse 🇧🇬
Всички шепоти нежни в нас отекваха - грачещи.
Светлинката отведе към подземния свят.
Близостта се превърна в непредвидено свлачище.
Бях замесила хляба, но просъхна съвсем. ...
Без повод 🇧🇬
Пропъдени, орисани без повод.
Последната надежда на дъжда,
се давеше в зеницата на Господ.
Пораснаха с размера на любов. ...
По скалата "Човек" 🇧🇬
В далечината залезът догаря,
приижда стародавна тишина
и крепостите на ума събаря
във всяка съзидателна душа. ...
Жребий 🇧🇬
и палави сенки на толкова влюбени,
тъжни са чайките над разлюляно море,
тръгна си лятото от златните дюни.
С писък пресипнал и вечност на океан, ...