Вдишвам въздуха с твоите устни!
Пия влага от твойте очи!
И изпълва ме топлото чувство,
с радостта, че до мене си ти!
А телата ни бавно се сливат... ...
Очите ти – два извора дълбоки,
изгубени вселенски необятия,
реки, струящи в четири посоки -
разкъсващо душата ми разпятие.
Очите ти - съдбовни водопади, ...
"Нявга аз, Плевнелиев, се нагуших,
нищо лошо, просто наруших закона,
ама да мина между капките сполучих,
"Симекс" и "Линднер" имаха договор за 600 бона.
Сал по банков път плащането бе уж*, ...
Не всичко писано от мен е талантливо,
но всичко е написано с любов...
Възпял съм грозно, тъжно и красиво,
но все съм търсил начин нов!
Аз исках винаги да бъда искрен, ...
Една жена, когато за теб е всичко -
въздух, слънце и вода и хляб,
ех, колко е тъжно и нелепо, брат,
ти да си за нея нищо -
просто мръсна морска пяна, ...
Аз зная пак, че ще вървя сама
и само Бог е моята десница,
всички трудности и хиляди обиди
като голям комат ще ги преглъщам
и знам, до мене никой няма, ...
Из дом от восък, който се разтапя
от пламъка на всяка малка свещ,
аз бродя. Тъмни стаи и подземия
укриват неизказан мой копнеж.
Сновa из твоя дъх, преплитащ ...
"На средна възраст е нелепост
да искаш друго битие", Ивайло Балабанов
Когато си на средна възраст,
укрепват твойте рамене
и с някаква незряла мъдрост ...
Знаеш ли, трудно е да ме обичаш.
Понякога студена съм като есенна вълна.
Друг път пък като лятно слънце
те дарявам с топлина...
Понякога идвам тихо в нощта ...
Някъде зад хълма слънцето изтлява,
в багри се опива всичко изведнъж,
есента присяда тука прималяла,
рони в шепите ни плод и зряла ръж.
С цвят на дюля въздуха запалва, ...
Обърках думите... не спрях да дишам -
с Луната даже поделих си зов,
но така е щом отблизо те обичам -
за обич - лесно, трудно - за живот...!
Потърсих смисъла - попаднах в тишината, ...
Когато някой моли за надежда,
когато някой моли за целувка,
когато някой в тебе се оглежда
и в очите ти се вижда без преструвка,
тогава този някой те обича, ...
Звездите са толкова красиви днес,
така си блещукат една на друга, сякаш си говорят,
и колкото и да мислим, че са близо една до друга, те не са..
Въпреки красотата си са толкова самотни..
Харесвам ги - олицетворяват живота ми. ...
Обречен дъх от извора на битието.
Танцува в тягостна прегръдка.
Едва достигам в себе си човека.
Отпивам дневната си глътка.
И мътно е сега в душата. ...
Кой ли не хапа до кокал от твърдата българска плът!
Кой ли до днеска не я поруга!
Стреляха в упор в челото и в голата кърмеща гръд -
крак да подгъне, да стане слуга...
Беше майка, любима и кротка във черно вдовица! ...