Тайна
... и като пролет си... ухаеш ми на младост...
Направо си зарàзен и прихващам
и страст, и лудост, и наивна радост...
Като дъга си... аз като децата... ...
Благодаря, Живот, че още ме търпиш -
разсеяна и разпиляна.
Че има смисъл всеки ден. И току-виж
проблесне слънчице измамно.
Благодаря, Живот, че още ме обичаш. ...
Не си мисли, че малко те обичам,
щом рядко виждаш моите очи.
Не мога лесно аз да бъда ничия,
ала в сърцето ми си само ти.
Че те обичам рядко ти ще чуваш ...
Тя бе без чадър, когато дойде,
а аз я очаквах навъсен и мокър
и наглият дъжд не поиска да спре,
и колите разпръскваха калните локви.
Но тръгнахме с нея – тя поиска сама! ...
Месечинке кръглолика, кръглолика виторога,
защо гледаш отново през прозореца ми с тревога.
Мъката ми ли ще купиш, или продадеш тъгата,
че да ми олекне малко на сърцето и душата.
Ей, небе сапфирено, сапфирено, звездооко, ...
Не знам защо ме гледате така... презрително. -
Затуй ли, че не съм охранен охранител?...
Затуй ли, че не съм доволномутрест, мазен?...
И че не мога всекидневно да ви газя...
Затуй ли, че не съм ограбил милиони?... ...
Като стон те преболедувах.
Като ствол на дърво загрубях.
А преди всеки ден те сънувах.
Ала от силен необуздан страх,
че ще обичам разруха, пустини, ...
"О, колко съм хубав! О, колко съм горд!
Красотата е мой безграничен паспорт!
И такъв съм прекрасен със жълтата грива!
И съм гладко избръснат... И как ми отива!
Ако ще ден и нощ да ми се наслаждаваш ...
Бликна последна бистра сълза,
задавяща потока безчувствени слова...
Като пламък горя таз съдба...
Нима не чу моите молба...
Осиротяла отново те искам... ...
Със магнетична сила ме привличаш,
дъхът ти спира бързите стрелки...
Не трябват думи – знам, че ме обичаш:
живота си ти с мене сподели!
Трепти в гласа издайническа нота – ...
На жената, която каза тия дни "цял
живот съм била щастливо влюбена в един човек,
и въпреки перипетиите любовта ни оцеля"
Тя ще се познае :)
Колко пролети с теб преживяхме, ...
Монетите, с които да платиш
службата последна на лодкаря,
блестят върху склопените очи.
Не потрепват и не проговарят.
Това е то... Такава е смъртта. ...
Опърничавост
Дали не остарявам преждевременно
на вятъра от лунните зографии?
Виж, зимна кротост е в коси насмел,
а кладенци, изсъхнали и вкаменени, ...
Кой си ти, така да ме усмихваш
със едно здравей и добро утро.
Сякаш с утрото ми влизаш
в къщата, и ми става топло, топло.
Кой си ти? Да питам ли лъчите ...