Poetry by contemporary authors
Следобеда вървя към теб 🇧🇬
и искам с красотата ти да те погледна
преди завинаги да заспя -
глухоням, но не и сляп за нея…
Без огъня вървя към теб, ...
Любовта понякога е сляпа 🇧🇬
от comeon (Септември). Благодаря ù!
А ако - не – дали ще е любов?
Дали ще ни преследва и вълнува?
Без този порив, стар и вечно нов, ...
Длъжник 🇧🇬
На никого днес нищо не дължа –
изрядно върнах всеки дребен заем.
Не съм печелил никога с лъжа
и нямам за какво да се покая. ...
Не е утешение 🇧🇬
За какво? Да я нося кат′ брошка?
Не зная: трябва ли да ме почитат?
Аз предпочитам да ме обичат!
И да обичам! Постоянно го правя! ...
Аромат на пъпеш 🇧🇬
с който ти сега се къпеш...
не вярвам
на слънчевите лъчи,
но оставам ...
* * * 🇧🇬
изписани на лицето ми,
пак ме провокират
още и още да греша,
и още и още ...
Истина 🇧🇬
с лице красиво, чисто и открито,
тя излиза от човешката душа
с лице, което не може да бъде прикрито.
За другите хора тя е с няколко лица ...
Рефлексия 🇧🇬
Тук времето
е само временно
пребиваващ
латернаджия ...
Ще си отиваш 🇧🇬
ще ме напуска бавно Любовта ми,
по малко ще умираш - със всеки щрих
ще те прогонва паметта ми.
Не може да е вечна Любовта, ...
Навярно 🇧🇬
невярно верен си ми ти.
Аз вярвам във уверени сълзи.
Водовъртежно времето върви.
... Твори творецът дълбини, ...
Отдавна бях всичко за тебе... 🇧🇬
Както и ти за мен бе всичко преди толкова време.
Още ли помниш устните ми и моите топли прегръдки?
Още ли изричаш името ми на глас във съня си?
Аз не съм онзи същият, който ти искаше. ...
18+ Не спирай... 🇧🇬
И не мисли дали е редно.
Аз обичам по малко да умирам
и да се изпълвам, с което ми е вредно.
Докосвай… Опипвай.. Натискай… ...
Какво след себе си оставям? 🇧🇬
преградата да разруша? –
Светулчицата незабрава
от литналата ми душа.
Какво за тебе да оставя? – ...
Kолко ми е трудно пак да се откажа 🇧🇬
всяка врата след себе си затварям,
така в душата ми не става течение,
това понякога е единственото решение.
Не съм променен, не съм по-различен, ...