Poetry by contemporary authors
Ръце 🇧🇬
все по-хрупкава Самсара
Расте
зад бемчиците по ушите ù
Отпива ...
Позитивно 🇧🇬
и за злото се превръщаш в щит,
към живота постепенно се завързваш
а и той през тебе се забързва -
като вълна през сателит...!
Проклятие като съдба 🇧🇬
Отричах, отричах - примирих се.
Заставам пред собствената си тъга.
Заставам - знам, че вече съм сама.
Страх ме е - душата е в сълзи. ...
Натюрмортът на една душа 🇧🇬
като прашинка, падаща от твоята коса,
вятърът отново се е слисал
и заклещил се около твоята осанка
рисува светлина без мисъл...! ...
Когато двама остареем 🇧🇬
пак вести куп – разбунен кошер,
разнесе стенния часовник
с мелодията. Полунощ е.
Кротува скринът със чеиза ...
Липсваш ми, но вече не по онзи начи 🇧🇬
Не искам да съм с тебе тяло в тяло,
а приятел с приятел.
Искам пак да се смея с теб, но не искам болката отровна да съсипва моето сърце!
Не, а аз не те искам така! - вече не искам любовта! ...
Не мога повече 🇧🇬
Не мога повече, не мога да бъда силна!
Отново съм в безизходица.
Искам да прошепна силно:
Вдигнете за моето нещастие наздравица! ...
Свят II 🇧🇬
Като безкрайно тъжна Пепеляшка
светът край мен очаква светло чудо;
светът край мен живее в дом сирашки
и злата мащеха в зори го буди. ...
Английски размисли 🇧🇬
Тук всичко е ритъм и такт.
Птичките срещу цигулките възстават.
Неоспорим, реален факт!
Няма кой да напълни полето ...
*** 🇧🇬
Започваш да чувстваш всичко.
Всичко, което те плаши до смърт.
Признаваш, че е истинско
и вече си луд...
Съвършенство 🇧🇬
хвърлила косите си в зора,
ако тя, ако само ме погледне -
кълна се - ще забравя аз света.
Най-доброто е вътре в нея, ...
Учителко, целувам ти ръка 🇧🇬
А бяхме малки - четиринайсетгодишни,
изгубени в шумния училищен двор.
Сега безпаметно сливат се дните предишни
под на времето безсърдечния взор. ...
То 🇧🇬
преди това не беше го люляла.
Вървеше бавно. Влачеше крака.
Господи, къде ли е живяло?
Приседна кротко в края на деня, ...
Душата без покрив 🇧🇬
от дъжда, зашумял във листата.
Тя блед силует е във лунна мъгла -
подгизнала, нежна и свята.
И все по-начесто се спуска сама ...
Мъжката природа 🇧🇬
Мъжката природа
е в непрекъснатата потребност,
в безмилостния инстинкт
да преследваш, да побеждаваш, ...
Оставаща следа 🇧🇬
Не е ли миг живяното до тука.
Живот, като на празничен парад,
примесен от емоции и скука.
Живот, като диханието кратък, ...