Нощ звездоока сенки приласка,
залюбени от огъня първичен.
В сумрачна влага с есенна душа
залутан бил е споменът безличен.
Избликнали са свян и болка ведно, ...
… изповедта на червената Луна…
Обичам сонатите. Лунните.
Ако ме свирят твоите пръсти.
Преминаха сенките. Като хуни.
Събрах сълзите си. И отново възкръснах. ...
И ето, затихнали сме пак
пред малкия екран на тази машина,
вперили поглед в стая, изпълнена с мрак,
стая, но за нас така жива.
Думи се леят, сърцето тупти ...
Дори на дупчици да стане в мен душата.
Сърцето да пулсира за последен път
и да прогният от влагата очите.
Не искам да те имам. Нямаш в мене кът.
Във който да те скрия обичан и надежден, ...
Мечтите, казват, сбъдват се на тоз, дет′ вярва в тях,
но уви, с мен далеч далеч не случи се така.
Години, дни и часове все теб чаках,
твоята прегръдка, твоята целувка... милувката дори,
останаха ми само напразните мечти. ...
Tи вярваш ли, че за омраза сме родени?
Че злобата е най-добрата ни черта?
Че недостатъчно бездушни сме, студени?
Ти искрен ли си? Вярваш ли в това?
Ти вярваш ли, че завистта е чудодейна, ...
Предопределени завинаги от приемствеността.
Поели захласнати пътя на разума.
Изгубени сред прелестното изобилие.
Ние никога няма да се срещнем.
Взирайки се през стъклените лица ...
Открехвам вратата на малката църква,
със сводове ниски, от камък стени.
Вътре ме чака история страшна,
написана с кръв и много сълзи.
И сякаш долавям воплите жални ...
Не се страхувай! Отвори смело очи
и новия ден с трепет посрещни.
Погледни как слънцето тайничко се усмихва
и как всичко около теб бавно притихва.
Не бързай! Още съвсем малко остани ...
Стиховете... страници сиротни,
от книгата, наречена Живот.
Те снимки са моментни, епизодни,
пазители на светлата любов.
Емоции, събрани във букети, ...
Ти недей все така да ме викаш, Любов.
Престани! Много дълго ме мамиш.
Но, уви, всеки път съм отново готов
в твоя нежен капан да се хвана.
Зная много добре как ще свърши това. ...
В морето като птичка погледът се носи...
Небето се е сляло със вода!
В морето виждам дълги сенокоси,
дошли до мен от края на света.
Стоя във лодката и пляскам със веслата. ...
Добро утро, ЛЮБОВ НЕОСПОРИМА!
Усмихвай се, не ще допусна да си уязвима
в моменти дълги или кратки,
в мигове на радост и тъга.
Усмихвай се, бъди ти смела, силна, ...
КАНТАТА ЗА РЕКА И ВЯТЪР
По стръмната извивка на небето,
над Дунав мартенският залез слиза
и късният небесен огън свети
на рамото на синята му риза; ...
Дойде на тоз свят празна и зелена,
завчас изпълни се със щастие и със мечти,
мечти за красотите на утрешните дни.
Запленена от светли чувства
усмихна се на любовта ...
Тръгвам си!
Не ме изпращай, спести си го.
И този път се провалихме, признавам го...
Какъв ще бъде краят, знаехме го,
но трябваше поне малко да боли... ...
Тъжни, мрачни мисли обземат моята душа,
тъжни, мрачни мисли ме карат вечер да не спя,
тъжни, мрачни мисли в моя свят нахлуват
и в душата ми нежна и ранима бушуват.
Те душата ми крехка-язвима владеят ...