Poetry by contemporary authors
Миг колебание... 🇧🇬
Когато моят огнен лъч блести,
посоката е ясно очертана.
Но в миг, когато буря връхлети
оплитам се и губя в урагана. ...
Мечти 🇧🇬
и виж как раждат се мечтите ми.
Красиви или не,
това са моите мечти,
неща жадувани от моите очи. ...
Тишина 🇧🇬
планината: с шал от мъглица,
с бели ивички вчерашен сняг,
с рошави мигли, с къдрици,
вплели сребристия необят, ...
В навечерието... 🇧🇬
Във Навечерието днес
на идващият Ураган,
във Океана без адрес
е корабът ни запилян... ...
Какво разбираш ти от... 🇧🇬
за закуска, искам да ти разкажа
за моят любим.
Не, не е тайна, истина е
и то желязна. ...
Пощада за Цецко 🇧🇬
Цяла седмица, вечер като затворя очи
виждам пребитото дете
и си задавам въпроса: „Защо?”
Нощта поглъща сивия градец, ...
Разбити Мечти 🇧🇬
с поглед угаснал, горчиви сълзи.
Едничка утеха ти беше за мен,
лъжливо, коварно и подло момче.
Защо ли напразно с теб време пилях. ...
Плевел 🇧🇬
е израсъл в душата ми плевел!
Без да зная какво е, наивно
съм го хранила толкова време!
И дори се стараех неистово ...
Писмото 🇧🇬
Писмото, онова, неизпратеното...
Което писах всяка нощ
и изгарях миг след това.
Писмото, което писах ...
Пустиня 🇧🇬
Между редките спящи оазиси прашни
този свят е пустиня с напукани устни.
Тук самумът е бог, тук са жегите страшни
и миражите скитат далечни и пусти. ...
Нищо особено 🇧🇬
съзерцателни есета от Петър Горанов
Нищо особено - пепел от думи.
Смях на звезди и плач на куршуми.
Нищо особено – вятърен крясък. ...
Следобеден портрет 🇧🇬
далече някой цветове бере,
за да ги сложи във очите ти
и световете ни да събере!
Прозява се вечерният вятър, ...
Спомням си 🇧🇬
оцелях
от твоята любов
припомням си сега
какво обичах ...
Кралица на дъжда 🇧🇬
оставили чист детски смях -
за забрава наметало
Вземи си спомена
Вземи усмивките ...
Знаеш ли... 🇧🇬
Знаеш ли...
Видях я...
Обърнах се и я зърнах… За един единствен, кратък миг от вечността...
Усмивката, която отне дъха ...