Poetry — love poems, short verse and haiku by contemporary authors | Otkrovenia

"***" 🇧🇬

Напират в мен Гневът, Ядът и Жлъча.
О, искам аз жестоко да я мъча!
И него също, то се знай,
на мъките си тъй да сложа край...
Не ревност, а обида, болка ...

tonipetrova1

Poetry » Other

484

Зад тежката врата на мисълта 🇧🇬

Когато хлопне тежката врата
на мисълта
и погледът целуне хоризонта.
Когато срещнеш в образ на жена
смъртта ...

valiordanov

Poetry

581

Той 🇧🇬

ТОЙ
Моя Любов, аз вървя под дъжда
и чадърът ми тихичко пее.
Срещу мен спира Той - нереален - мъжа
и усмивки в очите ни грейват. ...

нмг

Poetry » Love

1.3K 3

Куфар 🇧🇬

К У Ф А Р
Във дървения куфар на живота
съдбата дните ми по цвят подрежда.
Аз белите и черните без ропот
обличам. Но покълне ли надежда, ...

pastirkanaswetulki

Poetry » Philosophical

1.5K 14

Без теб 🇧🇬

Откакто лятото прекрасно и топло отмина,
така и с него споменът за теб загина.
Ах, как искам да си върна летните и топли дни,
топлината на твоята усмивка дори...
Не искам за теб аз да съм само спомен, ...

monicaboneva

Poetry » Love

786

Най-сетне щастлива до черно и котка! 🇧🇬

Най-сетне щастлива до черно и котка!
Някой до днес ми тъкмеше сценария.
Вече знам – беше лош. До страдание.
Пакетирах малкия принц и Пинокио
и на пакета написах: чупливо. Don’t tоuch! ...

theironlady

Poetry » Blank verse

782 3

Deja vu 🇧🇬

Deja vu
Събуждам се: с усещането странно,
че вече тоя ден съм го живял...
Дали във незапомнено Отдавна,
или в Живот наскоро отшумял?.. ...

jollyroger

Poetry » Philosophical

779 4

18+ Знайш какво е 🇧🇬

Знайш какво е, като губиш
шах и се събличаш гола!?
Или стълби качваш клубни
по етажите на Мола?
Аз да гледам тези фини ...

rudin

Poetry » Erotic

1.8K 1 4

Ти си 🇧🇬

Ти си тука, Любов. Хапвам с тебе.
Ти стоиш тук на стола, мълчиш.
И предъвкваме старото време.
Някак късно е да отлетиш.
А за тебе е тясно тук, зная… ...

Индиана

Poetry

1.4K 3

Спомен 🇧🇬

В такава нощ небето се отваря
и пали сто надежди във очите.
И сякаш ритуално се повтаря –
догаря свещ, молитва пази дните…
А някъде, в забравено начало, ...

danigallery

Poetry » Love

1.5K 8

Сбогуване 🇧🇬

Не чукай на вратата, затворена е тя.
Ключарят- време взе ключа.
Къщовник стар- прибра въздишките,
стъпките забързани, дори усмивките.
Реката на страстта изтече, ...

Geia

Poetry » Love

941 3

Пеперуди във снега!? 🇧🇬

Пеперуди във снега!?
Седя след Коледните нощи...
Веселбата свърши!
Пред очите ми белеят хладни снежни площи.
А кипарисът - той в далечината снагата кърши, ...

rygit

Poetry » Love

1.7K 1

НеИзговорено 🇧🇬

(Не)Изговорено
И в тази тиха нощ говоря с теб.
Нямаш отговор на всичките ми въпроси,
но аз все още имам такива,
които никога няма да ти задам... ...

Ellan

Poetry » Love

1.1K 1

Гарвански ята 🇧🇬

В небето съм, не виждам никъде земя.
Над мен звездите липсват, само гарвански ята.
Не изпитвам страх, ни тъга.
Очаквах вас, мои гарвански ята.
Летя с моите братя и сестри. ...

sineokiq1987

Poetry » Other

629

За любовта 🇧🇬

Месечино, бяла и красива, в тази тиха ясна нощ
защо смълчана и самотна си всред звездния разкош?
Защо опечалена си и някак разтревожена и бледна –
та ти царица си – тъгата моя участ е, нали съм бедна?…
Сънят побягна тази нощ от моите очи горещи, ...

ЕваН

Poetry » Philosophical

1.1K

Уморено... до смърт... Очакване... 🇧🇬

Уморено... до смърт... Очакване...
Петстотин двадесет и седем
въздишки отроних.
Постелята замръз(к)на от очакване.
Вятърът забиваше пирони ...

Dark_Island

Poetry » Love

1K 12

Диви коне 🇧🇬

Диви коне
Като в мистичен сън
тръпнат диви коне.
Свободни, устремени.
Грация вълшебна- ...

starkmaster

Poetry » Other

694

Мога! 🇧🇬

Мога
Мога,
стига в себе си да вярвам.
Мога,
няма от себе си да бягам. ...

AmoreMio

Poetry » Other

901

Ти спомняш ли си... 🇧🇬

Ти спомняш ли си езерото и тревата,
смеха, кънтящ сред дивите гори,
ти спомняш ли си вечерите и луната
и как те гледах в пъстрите очи?
Ти спомняш ли си нашето мълчание, ...

krasaveca

Poetry » Love

1.3K 4

"...и само в стиховете да е трайна" 🇧🇬

Не зная с летен дъжд да те сравня ли?
По мирис му приличаш, но не по звук.
А сълзи ми носиш, от цветя ли?-
в теб да се родя отново - тайничко чрез друг.
Защо допускаш ме да вляза там?- ...

myworld

Poetry

680 1

Кратка лятна песен 🇧🇬

Кратка лятна песен
Между два самолета-
за насам и нататък-
в ритъм трескаво летен
да успееш за кратко ...

bojilova1

Poetry » Other

854 5

Настроение 🇧🇬

Понякога се чуствам толкова ненужна,
изпуснала несъществуващ влак.
И моят вик изчезва във безкрая,
за да не бъде чут.
Преде душата нишки - ...

Geia

Poetry » Other

1.3K 4

Притча за жената 🇧🇬

Розата червена ако беше,
щях в душата-ваза да те сложа.
Зрънцето пшенично ако беше,
щях от теб да пека погача.
Тиха лятна вечер ако беше, ...

koli4a

Poetry » Love

1.2K 5

Събуждане 🇧🇬

Какво, Любов, при мен ли се завръщаш?
Та аз отдавна пратих те в запаса!
С години нямаш Дом във тази къща
и празен стол до счупената маса.
Отхвърлена като изпята песен, ...

Уенди

Poetry » Love

1.7K 2 19

Мутрокрация 🇧🇬

Бате Бойко награби се добре,
скъта в офшорки милиони,
че има будала да го избере
и не го ловят наши закони!
Има той къща в Барселона, ...

hcs

Poetry » Humorous

901 5

Състояние 🇧🇬

Боса по стръмни пътеки минавам,
прескачам камъни, обрасли в бодили,
с върбови клонки главата ми галят
на реката вълните мораво-сиви.
Косите ми тежки… изведнъж ...

M1234567891

Poetry

808 7

Колко 🇧🇬

"Нищо лично - само някакъв флирт.
Само малка забежка от сивото.
Не искай! Не търси! Не мисли!"
Колко малко всъщност се иска?!
Трябва само да намериш как ...

sisi6571

Poetry

1.3K 17

Възлюблен 🇧🇬

Възлюблен
Със силна ревност трудно се живее,
прояжда тя директно през кръвта,
доверието в миг загасва или тлее,
докато не го угаси приливна вълна. ...

p74poli

Poetry » Love

865 3

Несподелено 🇧🇬

Ревнуваш я до смърт – дори от бриза,
когато със косите ù играе,
дори от слънцето, щом дръзко влиза
през роклята ù, за да разгадае
изящната извивка на бедрата, ...

vladun

Poetry » Love

1.4K 2 18

Коледна нощ над Ветрен 🇧🇬

КОЛЕДНА НОЩ НАД ВЕТРЕН
Едно небе от тъмен габардин
– параден кител, шит за генерали –
с ревер, окичен с лъскави звезди,
като големи фронтови медали; ...

severianin

Poetry

755 8

Защо тъжим 🇧🇬

Защо тъжим
Единствено в живота търсиме богатство!
Не знам защо страним от радостта!?
И скуката с капризите и днес злорадства.
От делниците ни е сив света. ...

Hekredel

Poetry » Civic

570 1 3

Мъка 🇧🇬

Понякога от теб искам
приятелство,
понякога от теб искам
да се разбиеш в мен
като вълна в скала. ...

frozen12

Poetry » Love

920 1

Бяла смърт 🇧🇬

Утринна роса и блясък.
Жълти есенни листа.
Литнали, внезапен вятър,
падат мъртви на пръстта.
Празна, стихнала корона ...

DORIZ

Poetry » Love

1K

Цветна палитра 🇧🇬

Бяло - празно, сиво и тъжно.
Проблясък и мигновено жълто.
Зелено и свежо, кафяво, но сухо.
Далечно, тъжно и пусто.
Черно, дълбоко, болезнено мъдро. ...

Linspiration

Poetry » Landscape

952

* * * 🇧🇬

с любовта познахме истината,
с любовта познахме насладата
да сме отдадени, с любовта познахме
същината и светлината,
с любовта познахме загадката ...

misteriqta

Poetry

548 3

Бяла като стих... 🇧🇬

Първата ми Коледа без теб. Нищо, че си още тука, мамо -
в урната с небесния прашец, скътан от Вселената. Назаем.
Празните прозорци посред нощ се запълват с ледени бродерии
и снежинки – пребледнял разкош! - падат смъртоносно неразстреляни.
Щедра е трапезата. А аз още чакам да те върне Хадес... ...

pin4e

Poetry » Other

2.4K 1 31

Вълча Коледа 🇧🇬

Той не помни от колко луни е пиян.
Щом е трезвен, сърдит е на Господ.
Син Адамов – грешен и дяволски сам,
грубо псува живота си – кокал оглозган.
В двора си има куче – озъбен вълчак, ...

danda

Poetry » Other

1K 14

Щастие 🇧🇬

Озари ме с усмивката си нежно,
докосни ме с парещите си ръце!
За да усетя присъствието ти вълшебно,
така близко до моето сърце!
Хвани ръката и ме поведи ...

set

Poetry » Love

1.1K

На тридесетгодишния 🇧🇬

Когато си навършил вече тридесет
и разумът е подчинил почти
на чувствата затихващите приливи,
поспри се, обърни назад очи
и виж дали следата ти е чиста – ...

anabel7

Poetry » Philosophical

818 6

Мост 🇧🇬

Превъртане през парапета на безизразните дни,
които водят до задънената улица на самотата.
Акробатите забравили са за коронния си номер –
салто мортале над човешките съдби.
Вселената е овъглена от овациите ...

Hunterszone

Poetry

622

Poetry by contemporary authors

"***" 🇧🇬

Зад тежката врата на мисълта 🇧🇬

Той 🇧🇬

Куфар 🇧🇬

Без теб 🇧🇬

Най-сетне щастлива до черно и котка! 🇧🇬

Deja vu 🇧🇬

18+ Знайш какво е 🇧🇬

Ти си 🇧🇬

Спомен 🇧🇬

Сбогуване 🇧🇬

Пеперуди във снега!? 🇧🇬

НеИзговорено 🇧🇬

Гарвански ята 🇧🇬

За любовта 🇧🇬

Уморено... до смърт... Очакване... 🇧🇬

Диви коне 🇧🇬

Мога! 🇧🇬

Ти спомняш ли си... 🇧🇬

"...и само в стиховете да е трайна" 🇧🇬

Кратка лятна песен 🇧🇬

Настроение 🇧🇬

Притча за жената 🇧🇬

Събуждане 🇧🇬

Мутрокрация 🇧🇬

Състояние 🇧🇬

Колко 🇧🇬

Възлюблен 🇧🇬

Несподелено 🇧🇬

Коледна нощ над Ветрен 🇧🇬

Защо тъжим 🇧🇬

Мъка 🇧🇬

Бяла смърт 🇧🇬

Цветна палитра 🇧🇬

* * * 🇧🇬

Бяла като стих... 🇧🇬

Вълча Коледа 🇧🇬

Щастие 🇧🇬

На тридесетгодишния 🇧🇬

Мост 🇧🇬

Queue