Рисува песните самотна мандолина,
пригласят ù нестройните гърла...
Младежите във селската градинка,
разтварят, може би, за първи път крила!
Мечтите им отскачат до луната - ...
Няма да ти липсвам – пак повтарям,
защото все още съм постоянно там
в мислите ти, и на въпроси отговарям –
няма да си сама – няма да съм сам.
Но ти не вярваш на нито една дума ...
Ела, Любов, за тебе толкова много се борих
и колко злини и неправди заради тебе сторих.
Ела, Любов, на твоите крила качи ме,
ела и със твойта нежност и красота дари ме.
Ела, защото без теб душата ми е изгубена, ...
И все ще чакаме да дойде хубавото време.
Ще чакаме все приказни неща
на гръб понесли своето бреме
от вчерашно несбъднато.
В зимата студена, под дебелите палта ...
Безбрежност си
Безбрежност си, далече във мъглата...
И няма фар и няма ориентири,
единствено компас ми е душата,
разпъната на кръст... и страсти диви... ...
Не плачи, не са за теб сълзите,
не ти отива никак да си слаба.
През какво ли не премина, не заплака
ни веднъж, а било ти е толкова необходимо.
Не пророни никога от очите си сълзи, ...
Всички пътища към теб ще извървя!
Ще се лутам в тъмното, ще падам, ще се спъвам
и вътрешно дълбоко ще горя
и от мъка душата ще прегъвам.
Ще вървя към теб, ще те откривам ...
Лицето на смъртта е причудливо,
по него няма глупави усмивки,
като дете без майка е мъгливо,
и гневно като цял харем ревнивки,
животът смешен тук е купа пясък, ...
Изгърбих се! Здраво място не ми остана!
Откак се помня, все във пръст се ровя.
На Бог се молех сили да ми дава
и плод да върже нивата сурова.
Градинката в градина преобърнах. ...
Колко дни ще тънат - като в гъсти храсти -
мечтите ни - натъпкани във сак
при буркани с лютеница и ракията-първак,
между дрехите и четката за зъби -
вещи - като дъждовни гъби в клетка, ...
Твоя парфюм във въздуха долавям,
а гласът ти като песен звучи.
С твоя поглед се заигравам,
особен блясък в очите ми блести.
Поглеждаш ме, казваш ми "здравей", ...
Народът се събуди. Ядосан най-накрая
от тоз живот в заблуди. Смърди, та се не трае.
Опрял е ножът, значи, до съвест и до кокал.
Сега гневът ни крачи и всеки стон и вопъл
превръща се в надежда, площадите изпълва. ...
ТИ ИСКАШ ДА ВЯРВАШ
Ти искаш да вярваш, че Бог е велик,
очакваш Спасител и просиш за милост,
но в теб не изгрява Надежда - Светлик,
очите ти виждат житейската гнилост. ...
Бойко се вразуми, оттегли!Най-сетне!
Най-после слънце над нас ще светне!
Народът стигна до просешка тояга!
Полицай с палка здраво го налага!
Не сме добитък злото да търпим! ...
България – "една човешка длан",
в буквален и преносен смисъл,
народът трябва да състави план,
който не е единствено на лист написан.
Българийо, та нали за теб умряха те, ...