отново потъвам в тази празнота
и се надявам, че спасение е любовта
и отново е тя само ледена стена?
защо ли? защото не обичам себе си,
та искам ти да ме обичаш, ...
Гондолиерът стар, в гондолата си стара,
постла килим от спотаени чувства.
Че таз гондола всеки ден е гара,
за идващите влакове, а после става пуста.
Че не веднъж седейки в нея двама, ...
Целуни ме, преди да си тръгнеш,
защото аз просто искам да знам,
че днес няма да ме напуснеш
и от себе си никога няма да ме е срам.
Казват, че не е страшно, ...
По "Животът скрит е в дребните неща"
Автор: Дамян Дамянов
Поисках нещо простичко да свърша,
да се усмихна щедро може би?
Разбрах, че смелите до мен не свършват ...
Знаеш ли, когато си тръгна, всъщност вече те нямаше,
даже се чудя дали изобщо беше тук...?
Някак от нищото, докато ореолът ми се разрушаваше,
усетих, че след теб няма да има и друг...
Колко пъти те гоних, подритвах, оплитах, крещях, ...
Някой питал ли се е дали
съществува любов между птици?
Дали между вятъра и между игри
техните сърца могат да забият от любовни стрелици?
Някой питал ли се е дали ...
На края на града, където пътища пресичат
съдбите човешки, днес с теб се видяхме.
Там, където душите празни се отричат,
след хилядите сълзи, които проляхме.
Там в тунела аз те срещнах случайно, ...
Притихна хижата сломена, когато мълком я отминах.
И с птица − в тъмното ранена − изтече утрото в комина.
А хълмовете заледени, недостъпни вечно за дланта,
в сълза търкулнах за последно. Където паднe, да остане.
Лекувах колена, издрани – тъй дълго спусках се и бягах. ...
Не ми достига тишината на разсъмване,
ленивата ù смърт след първата прозявка.
Секунда нежност се събуди. И си тръгна,
за да догони ехото на нервен клаксон.
Не ми достига хоризонтът на ръцете ти, ...
а Манекенът стоеше навън през Декември и снегът го валя
заебал своите чувства
отрекъл студa
празнуваше заедно със Тишината деня на Самотата
роди приказка от гърдите си ...
Внимавайте какво си пожелавате!
Понякога с мечтите стават грешки
и през сълзù безумно съжалявате,
че сте мечтали кратко, по човешки.
Съдбата милостиво бръква в раклата ...
Аз исках радост да ми подариш.
И гмурнах се в морето на живота.
Към тебе смело носех се, защото
поисках радост да ми подариш.
Подводните скали аз не видях, ...
Жена си ти... и аз не те разбирам,
но нека те рисувам със уста...
Най-топлите си багри ще избирам -
картина ще си ти от красота...
Жена си ти... изгубена половина ...
Тя си тръгва, преди да е още пристигнала
и в очите ù няма въпроси.
Нежността ù е шепот, изтръпнал от викове,
натежало от жажда докосване.
Тя е тайна, по-силна от хиляди истини ...
Щом изтрил си ме вече от дните си,
календарът ти празен без мен,
ще остави след мен многоточие
от неказани думи и тъжен рефрен.
Вече вятърът няма да помни ...