Мой неверен мъжественико,
стигна ли ти любовта от всичките?
Забравих, че си ненаситен, ти, проклетнико,
няма да се учудя, ако кажеш не.
Жените ти са си наивнички, ...
Нещо в мен отново я желаеше...
Едно сърце, влюбено, да е само не траеше...
Потърсих я... и тя дойде...
Онова красиво, усмихнато лице...
Целунах я, а тя замръзна... ...
Бръкнеш ли с голи ръце във душата си,
честността без жал ще сипе сол в очите ти.
Рогато его побесняло ще викне от трона си,
а суетата стръвно вълчи зъби в тебе ще впие.
Ще капят истини, цинично гримирани, ...
Не посмя да ме обичаш. Не посмя...
Не те виня. Разбирам те напълно.
Не всеки би повярвал в чудеса,
когато на душата му е тъмно.
И ти не ме повярва. Изпокри се ...
Да, обичам… обичам да правя добро
(не съдете, не хвърляйте камъни).
Да, измамен светът е. И какво? И какво?
(не се вписвам в калъпа „измамени”).
Да, усмихвам се… а как, как ме боли… ...
Не прави нови грешки, сърце!
Скрити рани недей да отваря!
С кое право натъжаваш пак моето сърце
като се опитваш отново обич да раздаваш.
Обичта като птица отлита далече ...
Всичко от мене вземи,
каквото поискаш, каквото потребно ти е.
Много нямам, а останалото неимоверно тежи,
щом това, от което нуждая се,
скрито е в твоите очи. ...
Познавам те. До болка непознат.
Завръщаш ме от минали животи
на вече преживян, забравен свят…
Със чувство, превъртяло колелото
на грешна и сънувана земя. ...
Сред народа голяма възбуда -
разкриха досието на агент "Буда".
Бойко разкритията отрича,
но да брани престъпници обича.
Колеги са му, какво да прави. ...
Вълните ме рисуват с бяла пяна,
прегръщат ме, потапят в тишина...
Завинаги с теб исках да остана
на този бряг, окъпан в светлина!
Дворец от пясък построихме двама с теб – ...
Кръвта е повик, ехо е и зов
за връщане отново под върбите.
Една забравена, но истинска любов,
която искам пак да пренапиша.
Баща ми остаря почти пределно ...
Не ме моли, недей да настояваш,
любов се прави с литнала душа,
не ми шепти, не ми разказвай
как тялото ще галиш със ръка.
И как ще пиеш кожата изкусно, ...
Надежда скъпа, смисъл няма да таиш,
защото има истина една
и скрита във кутия на Пандора тя била.
Това, което аз ще кажа в тези редове,
не бива никой то да подведе! ...
Разбитите сърца не плачат.
Превръщат се в палеща сълза.
Те изцяло се поглъщат в мрака
на пепеливата тягостна мъгла.
Огънят им някак в мъката угасва. ...
Като Марс и Венера
на Михаела
(защото днес става на 25 и аз все още съм нейния Марс)
Като дни минават годините с теб,
сякаш животът събрал ни е вчера, ...