Poetry by contemporary authors
На болката партнира самотата 🇧🇬
угасват цветовете постепенно.
Изгрява и залязва сивота,
променяща се в равномерно черно...
В постройката на подредения ми свят ...
* * * 🇧🇬
Какво те натъжава сега,
какво те накара
да ме погледнеш,
какво те накара ...
Тихото 🇧🇬
Стоя си тиха и послушна.
Не ми прилича на годините
да бъда дръзка, шумна...
А вътре нещо все напира. ...
Прощални думи 🇧🇬
отлетя,
като птица без гнездо се лута
и умря...
Изтрила спомена за мен ...
Пак... 🇧🇬
колко много ранени войници...
колко думи безплодни извират...
колко нанизи от осмици...
колко вечности се простират... ...
Ще си отида - ти ще ме забравиш 🇧🇬
Харесва ми.
Защо, по дяволите, пак да съжалявам?!
Ще си отида - ти ще ме забравиш.
Защо тогава аз за теб да страдам?! ...
Направих си 🇧🇬
което да не страда,
сълзите и тревогите
да среща със наслада.
Дори и острието ...
В Бурята... 🇧🇬
Нощта пронизана е с божи гняв,
макар и справедлив като присъда
и трябва вяра, да остана прав:
за да съм жив, да дишам и да бъда... ...
Разговор със живота 🇧🇬
Пак си свъсил рунтави вежди
под калпак от есенна шума,
поглеждаш към мене небрежно,
без да отрониш ни дума. ...
Огнище 🇧🇬
Нощта спуска черен воал,
спазъм стяга душата,
птица с крясък прелита,
болката гнездо си свива! ...
На сина ми 2 🇧🇬
Ти си по-светъл от мен.
Романтично-добър и различен.
Аз съм устните - ти си викът,
аз – потайната нощ, ти – красивият ден, ...
Вечерен акварел 🇧🇬
Ленив дъждец по залеза се сцежда
и се събира в шепите на здрача –
самата ноемврийска безнадеждност
над оголелите дървета плаче ...
* * * 🇧🇬
наоколо момчетата спят
и също сънуват: чайки,
море и момиче.
Ти си добрият ми дух ...