Poetry by contemporary authors
В една посока 🇧🇬
в одисеята между тебе и мен!
Аз мога да боля и да липсвам -
като цвете, замръзнало в зимен ден.
Мога да съм липса - пулсираща в кръвта, ...
Молби 🇧🇬
се грееше на пламък любовта,
играеше си - фигурки си правеше
от восъка размекнат на свещта.
Но зимна мъка в стаята нахлу - ...
Раждане на шепот 🇧🇬
тихо и нежно,
за да не чуе никой...
заспиват прехапани крясъци прежни.
Пързалка 🇧🇬
Връзката ни стана трудна –
интернетът нещо хлопа,
мига на парцали и без тока
онемяваш, ставаш чуждия. ...
Тъгата 🇧🇬
Протяга клони, кротко пуска корени.
С фантазии се кичи обезлистени.
Изпълва страховете ококорени.
Тъгата ми е странница и блудница. ...
Хайку 🇧🇬
нов сух сняг е затрупал,
песен на скитник.
… когато топлите ти длани сред сумрака 🇧🇬
… когато топлите ти длани сред сумрака
отместват от косата ми съня
и устните ми твойте устни чакат
сред сивото начало на деня … ...
Един за друг сме с теб създадени... 🇧🇬
и толкоз близо бяхме един до друг.
Ала принца в мен не го намери.
Все още търсиш ли го в някой друг?
Принцовете и принцесите са в приказките. ...
Алчност 🇧🇬
Недей, радвай се на това, което имаш! - КАЗАХ ТИ!
Ти се обърна с празен поглед и нагла усмивка ми каза:
- Какво имам аз? Всичко, което имам е гняв и омраза!!!
- Не ме ли обичаш? Нали бях твоето момиче? - попитах. ...
Един човек, а всъщност всичко 🇧🇬
Не искаш много,
искаш само един!
Жадуваш за един поглед,
за една прегръдка, ...
Дъжд 🇧🇬
Небето плаче и душата ми.
Тихо е. И тъмно.
Запалих малка свещ,
разговарям с тебе тази ...
Молитва в лунна нощ... 🇧🇬
на Теб
Като топка от сребърна лава
във морета от облаци сиви
виж, Луната замислено плава ...
Падна метеор върху луната 🇧🇬
Вдигна ѝ цицина на главата.
И Луната беше безутешна!
Мислеше си,
че изглежда смешна! ...