Притисната до мен, разказва мама
как месеци без мене тук живя,
разбрала – пак самичка ще остане
с тревогите, които преживя!
Омесила е бяла, топла пита, ...
Да, аз плача, плача и си мисля за тебе,
плача с истински сълзи,
аз плача и си мисля за тебе
и болката ми е истинска
да, аз плача и си мисля за тебе... ...
Любов ли е?
Ни земен полъх, нито капка
охлаждат в мене дивия вулкан,
страданието свято е, а самотата сладка
по любовта - единствен и всевишен блян... ...
Самотни нощи, пусти като степ,
и дни сред начумерени пейзажи.
Дали все някога ще можем с теб
да сбъднем влюбените си миражи?!
Каква игла в сърцето си забил - ...
Дадоха на Уорлик орден "Стара планина".
Това е недостойно, това е тъмнина!
Тъй наредил на Роско банкянският крал.
Как се осмелява да дава на тоя медал?
Докога това самоунижение ще търпим? ...
Уж съм до тебе, а гледам в Небето.
И непотребен е оня жест, дето
вечно възпира възторзите в мене.
Влюбена лира в гласа ми щом стене,
щом ми е тясно до ножа и хляба, ...
(той)
Кажи ми, мое мило момиче, че ме обичаш.
Кажи ми ти, че във мене се вричаш.
Искам да чуя, искам да чувствам.
Искам твоята силна любов аз да вкусвам. ...
Минало... Какво е това... Една огромна стъкленица от лъжи, небивалици смешни... Която счупи се на хиляди парчета и няма кой да я сглоби. А и не искам...
И музата отново в мен напира, цял ден сърцето ми тупти, не спира...
Но аз я гоня, настъпвам я със крак и после я изритвам...
Защото зная Тя кога об ...
Петнадесетгодишните деца са хубави като цветята на пазара.
Тях аз и ти изобщо ние можем да ги купим лесно.
Да заплатим с метал или хартийки стари
за тяхната последна песен.
Ръка на властелин с нечисти длани сочи пътя към безвремието ...
На кого да се моля? Кажи, за да знам.
Докъде да се моля. И колко?
Сам съм, Господи! Колкото Тебе съм сам
и макар да не ставам за Господ.
И понеже до Тебе не стига трамвай ...
Ще те чакам, мила, тук - на сточна гара.
На кафенце - знаеш - и на по цигара.
Ще си кажем два-три лафа за загрявка...
После: два-три вица за задявка.
Ще те гледам в черните очи искрящи. ...
Гората е тиха, земята мълчи.
Цветята не смеят да вдигнат очи.
И всяко дърво е замръзнало в страх:
"Дали ще ни стигне, и мене, и тях?
Дали ще дочакаме идния ден? ...
Не стихва вятърът, мъгла се спуска.
Отронва се със стон изсъхнал лист.
Земята за почивка се отпуска,
а въздухът е хладен, свеж и чист.
Клоните, безмълвно мълчаливи, ...
Добрата дума с писък отлетя,
а лоши да мълвя - не ми прилича.
Не ме е страх от чувство за вина,
но да ранявам - просто не обичам.
И няма смисъл своята тъга ...
В гръдта ми опрял пистолета на времето,
животът играе на руска рулетка.
След миг, след години... - А може би утре? -
Куршумът е вътре! -
И чака да бъде изстрелян... ...
Неволно вчера в офиса дочух
една колежка с друга да говори
за нещо гневна, и наострих слух:
„Да знаеш само колко лоши хора
свекървата и свекърът са само! ...
КАК СЕ ОБИЧА ПАЛАЧ
Някой знае ли как се обича палач?
Онзи мъж, който ти взема живота.
Идва той безпощадно по здрач.
После казваш, че го обичаш до гроба. ...
Болката - удави я в много литри алкохол.
И я гледай невярващо, премрежено
как ти вкарва поредния автогол,
уж случайно, но всъщност лежерно.
Не си прави фатални илюзии и сметки. ...
Не съм Елена, нито Магдалена.
Не съм и дявол с ангелска душа.
Жена съм аз, съвсем обикновена,
по пътя крачеща... към Любовта.
Дали ще стигна Храмът ù, не зная, ...