Ноември е, съвсем в началото дори.
И няма нищо, че навън листата падат,
когато ме погледнеш, в мене всичко продължава да блести.
И зимата заплашва, че ще дойде,
ще засипе всичко в снежен пух. ...
Защо толкова много с теб се обичаме,
нима нещо ти харесва във мен.
В любов с теб все се вричаме,
да сме заедно до последния ден.
Отново ти нима не си ме забравила, ...
Ела, любов! Но нека ти е за последно.
Остаряла съм за твоите игри.
Или пък, може би, прогледнах
и вече ме е страх да ме боли.
Но ти ела, ела ми за последно. ...
всеки ден - изпълнен с отрова,
всяка нощ - пълна със смъртта на звезди,
реката дава сила на джунглата,
радостта е вътре, любовта отвън,
винаги е отзад билото, ...
Земята се събуди недолюбена,
от жажда черноземът се напука…
А вятърът безкрайно срича блудното
и отлетя в безпътици към Юга.
Земята се събуди непогалена ...
Аз не искам да бъда будител -
нито днес, нито утре, ни вчера.
Как среднощ да събудиш детето -
да му кажеш, че няма вечеря?
Как да кажеш на своя народ: ...
И съм някакъв... Ква̀зи - поѐтец,
за Мнозина, щом техен възторг,
съм Дочувал - когато във Нета,
си променям Картинката - фон!
Е какво пък - навярно са прави, ...
На Майка и Татко
Как искам Майка жива да прегърна,
и съня си в реалност да превърна.
Макар и да сме един от друг далече,
бариера между нас, няма да има вече. ...
Тъгата следва ни по пътя дълъг като игра децата...
защо сме тъжни и унили, щом няма вечно да сме живи ,
розови мечти или студът във нашите души -
от тях ни боли по начин, който не прости.
Всеки сам решава дали тъгата да избави, ...
Днес иска ми се да крещя, беснея и да вия,
но болката в душата си не смея да разкрия.
На хората „озъбени” и чакащи, като хиени,
аз кокали не давам на кървавите им арени.
До капка да изсмучат кръвта ми заразена, ...
Как ухае на теб... Днес навярно си идвал
тук, във нашия пясъчен спомен.
Виж, очите ми тлеят. Mай е време за истини,
време раните пак да отворим.
Ти си в мен непокътнат, оцеляваш след бурите ...
Първоноемврийско
Народът спи. Дори след век и кусур
светът все още с дрямката си чудим.
Какво ли още има да ни друса,
щом Ботев не можа да ни събуди...
Непразна съм с най-тихата от всички тишини,
с онази, след спечелените непонятни битки.
И всяка клетка стон е, ала няма болка. И почти
до дъното достигнах. Но все още ми е плитко.
Непразна съм със спомени за тъмни гари и купета, ...
НАДЕЖДАТА-СПАСИТЕЛ
Денят ни се изприщи от безмълвие,
приклекнал върху сянката на времето.
Като дете, наказано във ъгъла,
разбрало, че и детството му вземат. ...
ГВОЗДЕЙ
Намерих гвоздей – стар, прастар, библейски,
от тези, за разпятие ковани,
но моят край не е земя юдейска –
тук не разпъват с гвоздеи по дланите. ...