Студено е тук. Сълзите ми стават на сняг.
Пътят пред мене е вече ледено бял.
Няма надежди, които да ги стопят.
Поне да е киша напред. Поне да е кал.
А то е пързалка. Сега едва се върви. ...
Един човек царуваше у нас,
сам се хвалеше и славеше в захлас,
народът си научи да го мрази,
всеки караше в краката му да лази,
а най-вече неговите царедворци - ...
Казваш ми, не мога да обичам,
бурен облак бил съм във деня,
във нощите - притихнала съм птица,
не тебе съм прегръщал, а съня.
Сещаш се, че с време остарял съм, ...
Виж ме пак! По малко ме променяш.
Докосваш нежни струни в моята душа.
Парченца от сърцето ми отнемаш
и криеш ги във топлата си длан.
Виж ме пак... Аз пея и танцувам. ...
Те не казват нищо, те не могат да говорят,
те са само две очи, които гледат и мълчат.
Единствено по пътя да те водят могат
и понякога да плачат, да се смеят, да блестят.
Те не казват нищо, защото виждат, ...
Тя, изглежда, отново възкръсва…
След поредната своя агония.
След безумния полет нагоре
през мъглата на твоята сдържаност...
След внезапния сблъсък с гнева ти ...
Бурята от мислите ти ще премахна,
ще спра дъжда, валящ от твоите очи.
От самотата ще те откъсна и
щастие в очите ти ще заблести.
Слънце в сърцето ти ще сложа, ...
Липсваш ми, липсва ми опората,
която изпитвах, когато беше до мен.
Сигурността, която ми даваше тя.
Липсва ми усмивката на безмерно щастие,
което предизвикваше ти в мен. ...
Знам, болката съвсем ще изтънее.
Ще се притули, в дните ще се губи.
Засипвана от сняг, ще побелее
и ще замръзне в нечии длани груби.
Но ще е в нас. Във нощите ни тихо ...
От извора на моя светъл ден рожден,
когато с първи удари забило е сърцето -
с усмивка съм дарена, още грее в мен.
Най-истинската е от майка към детето.
От две ръце докосната вървя до днес - ...
Притихнала съм на онази пейка,
под погледа на хиляди съчувстващи звезди
и тихата въздишка на цветята -
цветя, покрити със сълзи.
Нощната роса ги е разплакала ...
Когато си отиваш, стъпвай бързо!
Познавам се и знам, че ще те спра.
Ще се опитам със любов да вържа
студената ти, каменна душа.
Когато си отиваш, не поглеждай ...
Покушението над Доган е един мит.
А Октай без нужда бе пребит.
Това не ви ли прилича на зверило?
Вярното куче Танер едва не го убило.
Какво е това отношение в 21 век? ...
Очите ти горяха, когато гледах в тях.
И Душата ти блестеше без помисли за грях.
Твърдеше го прекрасно, да.
Ето, пуснах те сега.
Не се сърди, нямаш право на това. ...
Бойко Б.
Доста вече годин как той се подвизава,
на сцената политическа дирейки пари и слава,
започна кат охранител на две славни величия,
за благодарност – постове, звания, отличия ...
Аз съм смях и сълза. Неранима, но слаба,
аз дъга съм и дъжд във небето.
Аз съм слънце и сняг. И във мен се стопява
всеки лед, вътре тук, във сърцето!
Аз съм цвят или мъх. Разярена до радост, ...
Часовник тиктака с остарели стрелки,
времето измерва на посивелите ми коси.
Часовете минават безспирно, неспирно.
Питат време остана ли, има ли дни?
Поглеждам назад и виждам сълзи, ...
очите ми те галят с надеждата за нещо повече,
думите ми пак достигат някъде, където
се страхуваш да се впуснеш...
аз отивам твърде далече,
ти се стремиш винаги надалече, ...
(проза в стихове, а може би стихове в проза,
знам ли и аз какво е? Не съм сигурна. )
Добър вечер, Страннико. Помниш ли коя съм?
Родената в Огън. Аз съм дъщерята на Дявола.
Тъмните страсти, пожарите безумно обичам... ...
Как да пратя любов аз по вятъра южен?
Вън е зима. Снегът скрива всички следи.
И напомня до болка по здрач теменужен
твоя спомен, че жив е. И тръпка си ти.
Тази нощ той ще влезе със взлом във съня ми, ...
Умират китове... Внезапно, доброволно...
Умират китове на групи по брега.
Защо избраха тази точно роля?
Какво ли ги подмами към смъртта?
Умират китове... Назад не се обръщат, ...
Кълбета от дим сред древната пустош
бълва земята без капчица жал.
Когато в дъха ù се леден отъркаш,
щастието чезне, мени се с печал.
А някъде в ледните пръсти на Бога ...