Poetry by contemporary authors
Шепот 🇧🇬
Долавяш ли шепота на нощта?
А шепота на тишината долавяш ли?
Шепот на нежно безвремие,
нощен стих и сливане. ...
Слизането на пратениците в 17 часа 🇧🇬
Архангеловден, 8 ноември
Признавам: грешна съм, набримчена до шия.
Душата ми е сякаш дрипа – хлъзгава за пипане.
По гънките некръстена се пръква лошотия, ...
Забравеното време 🇧🇬
и само чака някой да го бутне.
Счупи ли се, ще ми бъде бреме.
От опит зная, че се носи трудно.
Вятърът разхвърли всички болки. ...
Къща 🇧🇬
Та, в нея нямам кой да подслоня,
мечтите ми със други се прегръщат
и всичко плува, в някаква мъгла,
в която бели призраци прошушват: ...
Защо да съм добра? 🇧🇬
Всеки ден убивате ми радостта.
После аз съм грешната, аз съм жалката, аз съм смешната.
Приятели докато не те предадат, типични предатели, гледат да те продадат.
С пълни шепи те черпят от мен, искат да пропадам с всеки изминал ден. ...
Той и ти 🇧🇬
за да бъда твоя.
Вярвах, че се случват чудеса,
за да ме наричаш "своя".
Спрях света да преоткривам, ...
Хубава си 🇧🇬
Хубава си, мила,
като нежен полски цвят.
Очи синчец, коси от свила,
омайваш този свят. ...
Истина или се осмеляваш 🇧🇬
на "Истина или се осмеляваш".
Тя пита в мене душата:
- За кой колко даваш?
- Давам - казвам - всичко, ...
Криле 🇧🇬
оставят само те следи,
не могат да достигнат нависоко,
направени си сякаш от бразди.
Криле, посипани с пепел, ...
Обобщение 🇧🇬
Луната подранила е
за нощна смяна.
Приключва
есенният листопад. ...
Неназовимото 🇧🇬
То спи във тебе и във мене,
мостове спуска помежду ни,
запалва мисли и вселени.
Рисува край или начало... ...
Бих искал 🇧🇬
за миг, пък после...
има ли значение след туй?
Нали вятърът е твоят дъх,
дошъл при мен като награда, ...
За обич възраст няма! 🇧🇬
За обич възраст няма!
С предразсъдъците спрете,
не слагайте забрана!
Задръжките ги захвърлете, ...
Минало настояще 🇧🇬
Когато настоящето е като в мъгла,
когато оплетена съм в колебания
и в душата ми се прокрадва самота,
и със самата мен съм с пререкания, ...
* * * 🇧🇬
надежда, бледа
лунна завивка,
бледи наши спомени,
бегли наши помисли, ...
Молитва 🇧🇬
вперени във купола очи,
момент отвъд делата светските,
по бузите сълзи.
Тамян, блестяща свещ смирена, ...
Непосятото 🇧🇬
Не спастрих нито кремък, ни огниво.
Пилях се. Малко вземах, много давах
и често непрокуден си отивах.
Свой дом не вдигнах. Мое бе полето. ...
Нощен стих 🇧🇬
Аз съм нощен стих.
Топла сълза в очите.
Идвам в съня ти.
Да те целуна, ...
Искам и не съм 🇧🇬
а после и да съм мечта,
да пътувам, да се боря,
да летя с най-голяма лекота.
Понякога да имам гума силно искам, ...
Върнете си ми ролята 🇧🇬
тичам ,вярвам си, че вятърът ме гони.
Имам нужда да съм жертва този път
не жена с костюм и със пагони!
Битките ме изтощиха , стига толкова, ...
Премълчано 🇧🇬
Я стига глупости, душа!
Защо си свита?
Не е ли днес в нозете ти върхът?
С крилете си не стигаш ли орлите? ...