Купувам си билет за никъде
от касата, в която няма никой.
Затегни колана, чака ни излитане.
Виждаш ли? Едно безкрайно нищо.
Влак ли чакаш? Той отдавна мина. ...
След края на времето и отначало...
А сякаш всичко нарочно е спряло
в едно остаряло чувство.
Есента дойде и трябва да порасна,
но не спирам да слушам Лана, ...
Изгубих се, а мислех, че съм силна,
че мога всичко сама да разреша,
забравих, всъщност, колко съм ранима
и колко много ме боли от това.
Лъжех себе си, лъжех и другите, ...
Събирам ароматни бездихания
в поляните на твоите мечти -
с букетче от разцъфнали желания
ти влюбеното утро украси...
И сливат се във изгрева мълчания, ...
И какво от това, че ще свършат пътеките
със последния залез, изтекъл по склона,
щом отдавна си тръгнал, от много далеко,
натежал като сгушено вино във стомна,
щом в следите ти гонят се стъпки задъхани ...
В своя Ад ще се пречистя
Нов ъгъл във безкрая си открих
и в него е реална тишината.
Не искам тук да пиша стих след стих,
а само да се рея като вятър. ...
В десетки истини се откриваме.
Слънчев лъч и пролетно ухание,
дух свят, покръстен до вечен огън,
за любов без край, късмет и знание.
Среднощен вой и чувство страстно, ...
О, Аспарух е на България творецът,
но често ний забравяме това!
Не само с меча си за мен е той мъдрецът.
Измислил и страната сътворил.
От него почва нашето летоброене. ...
Две съседни селца
След няколко завоя, там – на юг,
е родното селце на моя татко.
Разказвал ми е как е раснал тук,
за детството си – тягостно и кратко. ...
„Без нейното оръжие във този свят нерад с какво ще браня себе си от него и от... мен?” – Надежда Захариева
ЗАГУБИХ СИ УСМИВКАТА
И аз така – по пътя си я нейде запилях -
от крайчеца на устните стопи се изведнъж.
Иди и обяснявай ти защо преди се смях, ...
Да, беше твоя! Припомни ми го отново.
Едва ли някога ще го забравиш?
Изтрих сълзите ù, макар че нямах право,
затуй, приятелю, и ти сега ме мразиш!
Отивала ù самотата, казваш, ...
Щом земята ни изчезва под петите
и няма кой да ни венчае с прегръдки сребролики,
вечерта танцува със съпрузи на звездите
и смее се на самотата във очите.
Щом в мене огледалото се вглежда ...
Плени те светлината ù – искрящо-бяла,
невидима за всички тях около теб.
Откриваше божествената цялост,
загледан в нейното лице.
Даряваше те само със усмивки, ...
Когато си тръгна, ме болеше.
Не чуваше, когато сърцето ми се молеше.
Днес обаче казвам: "край, до тука беше ти".
Вече няма начин да си в моите мечти.
Помислих, че когато тръгнеш, аз от болка ще умра, ...
Ходя и гледам намръщени хора по улици, свели глави като просяци.
Злосторници, затворници на своите собствени делници.
Омислени, а може би просто замечтани безделници.
А други са паднали, чакащи помощ, милостиня или просто опора.
Но няма надежда, както в кутията на „Пандора”. ...
Съмнявах се и в Злото, и в Доброто -
на таз многострадалница Земя.
Съмнявах се и в Кръста на Голгота,
и в Ябълката, и в оназ Змия...
Съмнявах се. Не вярвах. И отричах. ...
Искам Теб
Да продължа или да се откажа, това е моята задача,
да присвия очи и да замълча, и обърнат назад да крача,
може би е трудно да се реша, а дори и малко да поплача,
може би исках ти любовта, а сега ти си с брадвата палача, ...
Поисках да си тръгна, но се спънах -
не се оставя лесно любовта!
И правих опит, много пъти тръгвах,
а все при теб се будех сутринта.
Не те разпитвах, всичко си личеше. ...