Родино!
Обичам те, макар нещастна и оголена,
с несбъднати надежди – въжделения!
Обичам те, дори да си до кост оглождена
със всичките възходи и падения! ...
Ухаех на рози! Ти дори не отчете,
че под новата риза бях гола...
С онзи поглед замислен, отнесен,
бегло хвърлен, омайно отровен!
Колко бързо минават годините, ...
И водата стана по-красива, даже цветът на въздуха се смени.
Не можеше ли ний да го усетим и видим и по-преди?
Бях до океана-но не видях океана.
Нещо не ми разреши.
Но Нещото вече се смили. ...
... А мислех, че си вече отболял.
И всички мои сетива заспаха.
Но кой ли дявол беше завидял,
че път ти даде покрай мойта стряха?
Потръпнах. И земята покрай мен ...
Щипка сол вместо отговор ще ти пратя.
Хей така! В празен плик за писмо.
За своята мъка така ще разкажа
вместо в стих, писан с кръв и перо.
Здраво място, а тежки рани си правим. ...
Свивам в кок разпилени от есенен вятър коси,
а бодливите кестени ползвам за шнола,
изпращам с тъга и последните златни лъчи,
приседнала леко на пейката стара на двора.
Вятърът дърпа на слънчево зайче уши, ...
... в бутилка скрих и таз година,
по вълните я отпратих надалече.
Там, дълбоко под коралите, е скрина,
в която лудостта ми с времето изтече.
А спомените ги оставих като сувенир. ...
Не останаха думи неизказани -
всичко знаеш за мен.
Останаха само малко чувства непоказани.
Но и те ще излязат някой ден.
Тишината бавно се пропуква - ...
Тръгна си, а не разбрах защо,
тръгна си без видима причина.
Разочрован си? Но от какво?
Ти без да искаш цялата ме срина!
Любовта ми... май не ти допада – ...
Искам последно сбогом да ти кажа,
но спомен връщат се един подир друг.
Не мога аз от теб да се откажа,
накъдето и да погледна, ти все си тук.
Накъде ти си замина, ...
За теб, съкровище, на всичко съм готов.
Мога да бъда и успешен екзорсист.
Бясът се гърчи пред вечната ни любов,
дошла от живота върху белия лист.
Ти знаеш, моя безценна, какво искам. ...
Угасна слънцето, звездите изтляха,
всичко превърна се в мрак.
А хората и така не разбраха,
и всичко повтаря се пак.
Нежният бриз в ураган прероди се, ...
Прилегнал си кротко в тъмната нощ
и не усещаш моята близост,
а звездите изплитат небесния кош,
с целувки от мен те приспиват.
Аз се вплитам в сърцето от скреж, ...
ДОГОВОР С НЕБЕТО
Не спирам с вощеница пред олтара ти
в иконописния сумрак на храма –
разминахме се някъде със вярата
и предполагам просто, че те няма. ...
(за обичта към Майката)
Люта зима. Страховита. Леден вятър свири из степта.
Кършат клони, вайкат се дървета. Засрамени в голота.
Нейде там, високо във небето, осветява скръбната луна.
Из гората заледена бягат сиви сенки. А пред тях сърна... ...
Забравих да пиша, защото те чаках,
но ти и да искаш, едва ли ще можеш
да видиш, че гордата в мене не плаче,
а в рими споделя какво я тревожи.
Да чуеш страха и в усмихнати думи, ...
Да съдиш, вместо да помагаш.
Да порязваш, вместо да влагаш.
Хората да галиш, а не да раняваш.
Грешките си да пребориш, а не да оглупяваш.
Отнасяме фрази, пренасяме зарази, ...
В тихи календарни кръгове
потънаха годините изгубени
и времето, с което се надлъгвахме,
се сгуши като стих за влюбени.
В миг гръм удари, блеснаха светкавици, ...
Виновни
... по виолата древна на оня отгоре
стърже лък канонаден и гърми светлина,
модрочели звезди ослепяват от болка
и щурец душевадец си загубва гласа... ...
В живота ний тръгваме с вяра в Доброто,
защото децата са с чисти сърца...
Очакваме само попътния вятър
и пътят ни да е огрян от слънца.
Но тежка неправда върви по земята ...