Poetry by contemporary authors
Частичка от моето сърце 🇧🇬
Викаш ли ме, обич моя?
Чувам шепот някъде от юг.
Прошепни ме още малко.
Милвай името ми, аз ще бъда тук. ...
Прашинка 🇧🇬
от пепелта, която вятърът носи.
Искам да бъдем заедно дружини,
добре горяхме, елате ми на гости.
Тъгувах ли, всеки бъдещ ме гонеше ...
Не, че ми липсваш 🇧🇬
... И не, че часовникът в мен е издъхнал,
но спрялото време наужким тиктака.
И не, че гласът е от жажда пресъхнал,
но ядно наум те проклинам във мрака. ...
Откраднат миг 🇧🇬
повалено от вихрушка зла,
години през живота бродим,
побутвани от любовта.
Сърцата ни нежно облива ...
Искам 🇧🇬
Искам за малко през твойте очи
сам да погледам земята –
утро как пее, как залез мълчи,
колко блести красотата. ...
Благодарност 🇧🇬
Мила мамо, благодаря ти
за миналите спомени добри,
уют ми Ти създаде,
като Човек ме изгради и ...
Баладата на една драма 🇧🇬
когато срещу теб стоя,
но за мен те няма?
Ще водиш ли борба за моето сърце?
Отключи то за теб врата, ...
Никой не знае 🇧🇬
какво ще излезе от това,
ни най-малко аз,
никой не знае
какво ще се случи, ...
За да светя 🇧🇬
Как лудо се върти светът,
а аз като прашинка малка
се въртя в този космичен свят
на лудостта, за да светя. ...
... преди да оглушея... 🇧🇬
На Любовта във индианските поля
по стъпките ми ти разчитай…
Дали си ми тотем…? Вината
дали разюздана е хищница? И скита ли? ...
Това, което... 🇧🇬
“Художникът рисува не това,
което вижда, а това, което чувства”
Пабло ПИКАСО
Не е стихът ми плоско огледало, ...
Схвàни смисъла! 🇧🇬
защо така със мен се гавриш?
Ще ти шибна, знай, звънлив шамар,
пък белкем спреш се да ме мамиш!
Какво се пулиш, ве? Садист! ...
Илюзорната измама 🇧🇬
Бутилките стоят като гора.
Наздравици се вдигаха стократно
и най-накрая викнахме: "Ура!"
Стеснявахме се малко отначало. ...
Труп безсмъртен 🇧🇬
сякаш вятър през мъгла,
се прокрадна в миг на тътен
без стон, безшумно във снега.
Роден в небитие, живял за слава, ...
(сенрю) 🇧🇬
преди изгрева
плашило в огледалото
запознаване