Стъпало нагоре, високо в небето,
обезателно, по-близо до Бога.
Изсвирена нежно мажорната нота,
открехва скритото, издава живота.
Картина-милион, от талантливата четка, ...
НЕ МЕ ТЪРСИ...
Не ме търси под тежък, зеленясал кръст,
когато си отида в някоя студена зима.
Аз няма да съм в гроб и под студена пръст -
мен там, любима, няма да ме има. ...
Една вълна в очите ми се плисна,
разсипа пръски буен смях,
зад облаците слънцето въздъхна
и плъзна лъч като криле на чайка.
На пръсти вятърът се шмугна ...
Де е Швейцарията на Балканите
и рòгът ù на изобилието?
Как, пак ли ще затягаме коланите
до сетна дупка ний на бùтието?
Е, майната им на пенсионерите, ...
Измръзнало крило на пеперуда
в летни слънчеви цветя...
Летяла е и търсела любов - една заблуда,
отнела всичките мечти и цял един живот!...
Едно крило на пеперуда, ...
Ти никога не си била на завет
и все си духана от ветрове...
Душманите за миг не те оставят
и все те ръфат, като зверове...
Ти си земя, любимката на Бога, ...
Живеем в паралелни светове.
Вратите им са двойно огледало.
Със тебе се разбираме добре.
Мълчим – отломчици от нещо цяло.
Минутите се сгърчват и болят, ...
Съмнение, породено от нова поява,
нестихващ трепет разбива ми света
и потъвам в дълбините на океана,
дъното печели ме с тихата си красота.
И далечна ми се струва познатата повърхност, ...
Запалих свещ в душата си, че тъмно стана -
дано я освети поне за час!
Душа - минорен тон от звън камбанен,
отминал порив, спомен мил за нас...
Ще ти подам ръка трепереща във мрака. ...
С кръв заплаща се летенето
Животът празен е, пълен само с бремето,
без летене, писано във епилог.
С кръв заплаща се летенето,
като в тъжен, трагедиен монолог. ...
С всяка част от себе си прощавам -
с душата си, в която той твори...
на онзи мъж, запалил сто пожара,
оставил в мене всичко да гори.
За всичките ръждиви остриета... ...
Нощем,
когато липите спят,а звездитесънено примигват,си мисля за теб –за твоите топли очи,в които винагизамечтано се давя,за мекия ти глас,в койтос радост потъвами за прегръдката ти,с удоволствие в коятосе губя…
Тогава още знаех - ще запомня...
тъй дребнички са важните неща.
Протегна шепа с няколко малини,
в която сякаш бе се сбрал света.
В тях имаше и обич, и надежда, ...
Опознай ме. Аз съм като мида -
чак на дъното на океана ме търси.
В себе си аз нося скрити
всички болки, радости, тъги.
Намери ме - мен, съкровище изгубено, ...
Гримът на клоуна вече свърши – усмивки все да си рисува.
Наплака се поне красиво. Изтекоха два океана.
В сърцето си музей отвори, по своему и личен Лувър,
където нареди изрядно това, което му остана.
Наля си чаша бистър поглед и я изпи, за да прогледне. ...
Една звездичка се повдигна на пръсти,
изгаси уморения лунен фенер.
Вятърът тихо крилете си скръсти
и се шмугна под клонче имел.
Тъмнината дъхти на сено окосено ...