Детството е, казват, най-хубавият спомен,
но какво ли беше, не ми остана помен.
Кога играехме на стражари и апаши?
Кога се разделяхме на ваши и наши?
Кога тротоара до плочка описвахме? ...
Хайде, стига лъжи и измислици!
Тази приказка свърши, на стъпка от Рая.
Ако ще векове да прелиствам,
все такъв, все сълзлив ще е краят.
Да, ама... плащам със сълзите кредит ...
Емигрираш от всичко... Добре.
Хайде, сгънах ти ризите.
Заминавай и ти, мое слънце в зеницата...
Моя болка и близост.
Къде ще наместиш сърцето ми тръпнещо, ...
Някак блудно се голят дърветата
и среднощно събличат греха…
Обосели гнезда тихо шепнат
и безмълвни сънуват страстта.
Тази нощ вън е вятърно хладно, ...
Този свят е прекрасен, но аз все грешах –
много бързо препускаше пулсът ми.
И през буйни води се опитвах, пеша,
да премина безбожно, със лудите.
Не посрещах зората усмихнат, а с гняв, ...
Бързам забравена по магистрала от чувства,
табели и знаци не виждам... сърцето до края газта настъпва.
Свръхнова съм, звездна експлозия.
Натискам педала, излитам във Космоса!
Не ми слагай предпазни колани, ...
И ме чу Господ и Господ го прати,
не е Спас, даже не е Стоян,
един мъж, изтъкан от въпроси,
със съдбовното име - Иван!
Един мъж, ожаднял в самотата ...
Ах, ти...
Не знам дали си забелязала, но съм хлътнал лошо, по теб,
а ти май си играеш с мен и ме взе за мезе...
... Но аз не съм играчка, а просто странен човек
и не си кривя душата, ако нещо не ми е наред. ...
Любима, погледни навън, дъждът вали,
как чукат капките в стъклото,
будна си, кажи, нали,
колко топло и приятно е в леглото.
Събуди се! Чуваш ли, ела! ...
Щастлив съм напоследък и не пиша!
Когато любовта до мен приседне
и кротко във гърдите ми задиша,
за нищо друго не отделям време!
Приятели споделят, че до вчера ...
Безброй преплетени съдби
в миг разделят се бързо, без утеха.
За кой ли път, уви, виновен е човека.
А там, в каютата, на пост,
в захлас заслушан капитана, ...
Благата дума тежки порти отваря,
със слънчева ласка, с божествен заряд.
Тя омразата в дълбока тъмница затваря,
където лъжите непрестанно горят.
Благата дума, ах, благата дума, ...
За теб съм правил и бих направил всичко.
Създадох вечен епос – „Махабхарата”,
градих дворци, храмове и пирамиди.
Дарих хората с пътя на Светлината.
Поощрявах всички търсачи на истина, ...
(из цикъла "Вицове в рими")
Една позната – видна журналистка
от медия, която по понятни
причини ще прикрия – без да иска
навярно, но е много вероятно ...
Слова, слова- отлежaли, безмълвни и дъхави,
легнали в пръст, легнали в пръст на забрава…
Творящи очи- покорени, безлунни и искрени,
претворяващи плът, претворяващи плътска жарава.
Сам ли бе, сам ли там да ги ровиш ...
Залутана във лабиринти от мечти,
жената трудно любовта си ще признае.
Напразно се опитваш в многодънните ù ириси
ти чувството да разгадаеш.
Дори сърцето ù да е готово с твоето ...
В живота си останах Пепеляшка.
Не се изпълни древната магия...
Не се превърна тиквата в каляска...
Пантофката не смогнах да открия...
Край пепелта на старото огнище ...
Като озъбено куче Животът ме връхлетя.
Животът бе само дворцов лакей.
Отваряше ми една след друга врата.
Пристъпвах напред, а той: "Спри тука ! Не смей !"
И в стаите светли други хора се смяха, ...