Тука, на Земята, вече става тясно!
Търся на Луната мъничък парцел!...
Най-безцеремонно днес съсед отдясно
с бентлито си моя паркинг е завзел!
А пред входа бясно куче ме напада ...
Имай смелостта да бъдеш птица,
когато лесно е да бъдеш червей.
Искай в тебе да гори искрица,
вярвай в късметлийския си жребий!
Когато другите избират лудостта, ...
А аз съм като мъртва в своята бездомност,
но събирам останки от нежност.
Не ми прилича да съм дива... и верломна,
но очите ми отварят бездни.
Гледам да съм топло необщителна, не-горда. ...
Отново повтаряме старите грешки,
все така за обидата своя мълчим,
да бъдем същите вече е смешно,
та ние в различни посоки вървим...
А сякаш че толкова минало време ...
„Само приятел може да бръкне в рана така,
че да заболи най-много.”
Персийска поговорка
Последният приятел в този свят
живее в къща колкото две длани. ...
Взех кураж да преброя траверсите по пътя, идвайки към теб.
Не можеш - казваш.
Но виж, вървя по релсите и не, не са безчет.
А страшно ли? - Не знам!
До четири едва стигнах... ...
Жертвено
Преди сърцата ни от болка да се пръснат...
Една секунда дай ми, една секунда стига
вратата да отвориш на твоята обител -
да вляза с мир, да споделим една молитва, ...
Здравей, отново те питам,
готов ли си да отдадеш ми чест?
Разбери, ще спра да те ритам
и всичко ще свърши още нощес.
Но не спреш ли да ровиш дълбоко ...
Ако бях монах, щях да имам Библия,
томче светлина в двете си ръце,
сутрин да чета, вечер да прелиствам,
вечно и добро откровение.
Но не съм монах и си нямам Библия. ...
Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...
Нужда ли ми е вече нечия намеса?
Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.
Моя ли съм, твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -
за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок. ...
Уханието на черници събуди сетивата ми.
Окапали и стъпкани се сливат със душата ми.
Белеят и чернеят, стоящи разделени,
и сливащи се в миг, са пак изпепелени...
Че крайностите били неприятни, ...
Мислех, че мога да те погреба, любов,
че вятърът на времето ще те отвее,
че като сълза от очите ми ще изтечеш,
като усмивка от устните ми ще изчезнеш,
като крадец от мислите ми ще избягаш. ...
По лицето ми полазват тръпки,
а езикът ми отново - сух.
И едва пристъпям с плахи стъпки.
Нещо, май, ми каза, но не чух!
Смутен, на една страна залитам. ...
Останах сам, Боже, съвсем сам,
оставиха ме даже думите,
безцелно се лутам насам-натам,
ала болката си не мога да опиша!
Вечер излизам сам по улиците ...
Довечера ще дойда с мрака. Дали ще ми отвориш?
Отдавна времето изтри последните ми стъпки
от прага ти, за тях единствен споменът говори...
Ще дойда... Но не ми отваряй! За покрито с кръпки
безвремие не хвърляй сили... Просто помълчи ...
Градът през юни
на mira-radi (Христина Радомирова)
Обичам те в ранната утрин, мой град,
заспал в тишина под невидим воал,
липов безброй, в най-жълтия цвят, ...
Днес вятърът пое отново грешен курс –
навътре в мен, до мислите ми скрити,
обърка графиката на послушния ми пулс
и думата „обичам” ме загриза упорито.
Обичам сутрин да те имам – невъзможен! – ...
Отново сама. За кой ли път?!
Дори и в теб аз срещам самотата.
Едва ли празните очи и тази плът
ще запълнят в сърцето празнотата.
Защо ли съм със теб?! ...
За правилната рима – не иска даже питане,
че римата я има, когато е в душите ни.
Когато вдъхновение от смисъл сме почерпили,
когато битието си докрай не сме зачернили -
с телеца на мамона, с рушащо властолюбие, ...