Черквата – студена като замък.
Отвън се щура януарски шемет.
Като дете безоблачна е мама -
умира да живее на небето!
Стърчим като разпънати мишени - ...
Ще спре ли някой този Купидон
От доста дни снове в небесния ефир,
препил сериозно с незнаен елексир,
един зле ориентиран Бог на любовта -
и на посоки стреля, и не съвсем в целта. ...
Отново есен е, и зейват пак посоките
за полети на сбрани птици,
като клавирни ноти пак по жиците
накацват черно-бели лястовици...
Под тънкото крило на пролет бяла ...
Бавно прокрадва се залез над нивите,
вечер пришил с нескопосани ръбове.
Тия недели са само за живите,
мъртвите тръгват по мръкнало в събота.
Дрипаво тлее небето от въглени, ...
Спомени в теб ще живеят,
образи мили за мен ще помниш.
В битки заедно ще победим и в радост и тъга,
един за друг ще бъдем аз и ти.
Сила неуморима нейде в сърцата ни се крие, ...
Свърши лятото – някак внезапно и просто.
Крадешком хвърли поглед към своя часовник –
да се сетя, че аз съм му тука на гости,
че съм – как му се казваше? – просто летовник.
За броени минути изстина морето – ...
НЕПЛАЧЕЩА МЪКА
Страшна е тази неплачеща мъка -
дълбоко, дълбоко в сърцето скрита,
за гърлото стиска с желязна ръка,
в ужас изгаря, на части разплита. ...
На времето почувствах аз, че изоставам,
че моят пулс е бавен - не горя!
И тъй на мойте врагове предимство давах,
в борбата бях със вързани ръце...
Това бездействие за мене бе позорно. ...
От тесните гърла на бутилките стъклени
изскачат забравени духове...
Душите са кухи –
из шахтите са плъзнали плъхове,
прегризват волята и последните букви. ...
Небето днес е без звезди, прекрасно е!
Омръзна ми да слушам всяка вечер,
че щом е звездно, значи е омайващо,
а щом не е, било обикновено!
Във префърцунени клишета лъскави ...
ОТКРОВЕНИЕ (На един алпийски пейзаж)
В миг вятърът приклекна и замря
оттатък, някъде зад склона.
В окото ми – унесена сълза,
горчиво-сладка, непрогонена. ...
Чувствителна и ранима като сърна,
с големи очи, често разбираща света,
разбираща и теб...
просто пореден ловец, търсещ собствена спогода,
но не и добрина... ...
Обичам, когато се смееш,
обичам, когато се вбесяваш,
обичам, когато не можеш да пееш,
обичам, когато ме развеселяваш.
Обичам, когато искаш да си говорим, ...
Отиде си лятото толкова морно,
подписа се леко на жълти листа,
сред спомени ярки, дъхави, знойни,
изпрати с жарта си стотици ята.
Накрая венеца си златен положи ...
Есента си дойде. И отвори чадърите –
звънна тиха мелодия в ранния здрач.
Барабанно затропаха почернели смокини,
повалени от хладния дъх на дъжда.
И липата трепери от зелени въздишки ...
Знам мислите ти, преди да се явят в теб
и отговорите на всички твои въпроси.
Любов съм във всеки един миг и ред –
такава, която ти давам, но не се проси.
Понякога небето от гръм се раздира, ...