Poetry by contemporary authors
Всичко се продава 🇧🇬
Всичко вече е с пари...
Както Господ хвърли зара,
цял живот ще ти върви...
Този свят е миша дупка, ...
И толкова! 🇧🇬
Очите ти пронизват хоризонта.
Настигаш ме на някой кръстопът.
Поглеждаш. Отминаваш ме. И толкова!
Събирам сили да се съживя, ...
Август, 2002г. 🇧🇬
измислям си истории за деня.
Но те нали измислени са всички,
не са наистина, а са мечта.
И гледам пак опразнената стая, ...
Слънчогледка 🇧🇬
Загушка ме нежно.
Погалих го...
Толкоз е мил!
Обърса златисти ресници ...
Tам някъде... 🇧🇬
отекващи в дъха на времето,
което жадно пие камъка.
От мигащия въглен вдъхновение
разпалвам на живота пламъка. ...
Зает съм... 🇧🇬
“Смърта е покой, но мисълта за смъртта
не ни дава покой.”
Чезаре ПАВЕЗЕ
“Академик Павлов е зает. Умира.” ...
Спомни си кротко и за мене 🇧🇬
Почакай, моля ти се, спри!
Дари ме с мъничко надежда,
която в мен да заблести,
да зашепти, да ме повежда ...
Когато си беден 🇧🇬
Когато си беден си по-силен от дявола,
искаш някак си да го подведеш.
Тогава мислиш, че друго не искаш,
а само него да заблудиш. ...
Нашата тъжна любов... 🇧🇬
Не чувствам сърцето да бие,
изгубено в смъртна тъма,
вихър леден в душaта ми вие –
сам съм аз, сам на Света... ...
Тра-ла-ла за търговската улица 🇧🇬
Раз-два-три, тра-ла-ла:
мол до мол и банки двеста.
Ах, защо не съм Прокруст
да ги резна, ей така, до тук! ...
Спомен от лятото 🇧🇬
тихо радостта върви.
Чувство за младост.
***
Съхне орехът. ...
* * * 🇧🇬
опасно,
победоносно...
носиш го в сърцето си...
мога ли да го спра... ...
Аз съм... 🇧🇬
Нося в шепи луна. Във пространства загадъчни плувам.
Аз съм силна жена. Не се трогвам от мъжки капризи.
Зная свойта цена. Оцелявам в неволи и кризи.
Аз съм мъдра жена. Премълчавам, съчувствам, прощавам. ...
В момент като този... 🇧🇬
Дали съществува любов... приятелство?
Дали не е просто секс... излизане с хора, които познавам?
Дали, като си легна до нея, това значи нещо... здрависвам го и го питам как е.
Дали събуждането до нея ме прави щастлив... знача ли нещо за тях? ...
Феникс 🇧🇬
От пепелта
да сътворя надежда.
Феникс да е моят зов.
Да събера отново ...
Созопол 🇧🇬
дъхът ти с вкус смокинов ме обгръща.
Изтриваш парещите ми сълзи
и с топли длани нежно ме прегръщаш.
Прегръщаш ме и всичко е наред, ...