ОТ ДРУГАТА СТРАНА НА ОГЛЕДАЛОТО
От другата страна на огледалото
сърцето търси не това, което
в отминал вече ден е преживяло –
то, преживяното, стои отвъд сърцето. ...
С компания от една свита цигара
си мисля: накъде отива този свят?
Започва компаньонът да догаря,
а съзнанията на българите спят.
Спят непробудно без угода, ...
При теб отдавна май не е валяло
(а ти очакваше. И взе чадър).
Отминало те "Облачето бяло" –
не роснало дори за твой хатър.
И жаждата почти те е изпила. ...
Помниш ли нашето утро, нашата цветна дъга?
Шарени нишки плетеше в теб и във мен любовта!
Ти ме докосваше нежно, сякаш със птиче перо,
аз те целувах с копнежа вечено да бъдем едно.
Много изказани думи, много прекрасни дела, ...
Почти толкова, колкото тръгване,
а жигосано с надпис – „Прието!”
и е няколко стъпки от себе си…
(сякаш нищо не му е отнето…)
… почти толкова, колкото камък е – ...
Всяка жена носи в себе си част от Великата Тя…
Тя е Ева, малко непокорна, но смела…
Тя е Елена, красива - носеща в себе си греха…
Тя, познаваща преластителността и отмъстителността...
Тя знае - що е Любов и що е Омраза… ...
За очите ти се моля, за блясъка в тях...
За едното ти обаждане и мириса на грях...
За погледа ти благ, изпълнен с неразумие...
За любовта ни и моето безумие...
Доближи ме, чакам те всеки път... ...
Погледни небето, облак бавно отминава,
слънцето стои зад него, смело,
упорито лъчите избиват над всичко сиво,
за да украсят небесата в красива усмивка,
да стоплят душата и сърцето да обича. ...
О, Никифоре, твоята глава
след битката е много по-полезна:
търкулна се в зелената трева,
когато мечът български я резна!
Сега е само череп, обкован ...
Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Нощ, в която навън беше мрак... като в моето сърце.
Мъжът бе красив и чувствен, с голямо сърце и романтична душа, търсещ любовта.
Срещнах аз един мъж през една априлска нощ.
Срещнах го и ме заговори, аз - самотна, наранена... и не обърнах внимание на негов ...
Има нещо красиво в дъжда по слънчево време.
Нещо, което те кара да погледнеш лъчите,
промъкнали се между капките божествена вода.
Нещо, което подобно на надежда приповдига ти духа.
И отвлича те от всичко временно и тленно. ...
О, Шипка, беше се провикнал Вазов!
О, Шипка, се провиквам днес и аз!
Синовна тръпка по гърба ми лази,
аз преживявам всичко в този час!
Какво величие и героизъм! ...
Като изгубен ангел сред милиони светове,
прелиташ и рисуваш с всички цветове.
Скиташ и обикваш даже зверове,
коя си ти, великолепна, от къде се взе?
Дали не си сестрата на Муерте, ...
Мълча! Със зъби тракам, зъзна
и спомен газя с мисли и нозе.
Не търся път към тебе да се върна.
От болката съшивам си небе.
Разтърси ме! Изригнах в чувства, ...
Когато в небето час след час се мръква
и облаците се прегръщат, все по сиви, пълни с искри...
Kогато въздухът започва да трепти,
а стрелките на часовника замлъкват -
тогава знам, че скоро трябва да вали. ...