Понякога копнея за докосване,
което не заплашва целостта ми.
Понеже мойте плещи са износени,
а нежността ми не търпи несръчности.
Понеже не понасям посегателства ...
... а те обичам, ей така,
напук, на инат те обичам.
Не искам да те държа за ръка,
не искам в очите ти да надничам.
Не искам да те гоня отново, любов, ...
Под върховете, в слънчеви долини,
закътан си ти, чуден земен рай.
Родени са тук горди исполини.
Прохладно е, на розов цвят ухай.
Заспя ли вечер, шепнат върховете: ...
Стиховете не са еднакво силни.
Като децата и те са различни.
Има напудрени, насила стилни...
скучни, бледи и прозаични.
Стихове-вятър. Изчезват в полето. ...
Чувам твойте мечти! Като мисли на друга планета.
Като хора, които говорят през смях и във мен не вали.
Като чужда съдба! Като нежност прикрита в очите
с топли думи от теб. Като дъжд, вече спрял да боли.
Искам с теб да съм пак! Искам пак да усещам дъха ти. ...
И бурите черни имат свой дом –
със стъклени двери, с мъгли по прозорците.
Отвъд каменния, окалян перон.
В тишината на всеки оркестър от горести.
Паважът на тесния, прашен площад ...
Защото гордостта не е съюзник,
а само тих инат да не заплачеш,
не бива непременно да сме мъдри,
в без друго закъснялото си щастие.
Достатъчно натрупахме вина, ...
"Излъжи! Излъжи ме красиво!" Валентина Йосифова
Замълчи, затвори очи и ме слушай,
ще те лъжа колко много обичам те аз,
ще те водя по приказни горски пътеки,
по пенливи вълни ще люлея небето над нас. ...
по Добромир Тонев
Навярно ще се видим с тебе в Ада
и няма да те сбъркам с твоя двойник.
Не ме огря в конкурса за награда
с жалейната ми ода за покойник. ...
Каква радост е, когато ме потърсиш,
наистина неземна е тя,
надявайки се при теб да ме повикаш,
и случи ли се, поникват ми крила!
Политам, загърбила всичко и всеки, ...
Къде си? Пада синкав здрач...
Да те открия никак не е лесно.
Кълве сърцето ми страхът-кълвач,
минутите препускат като бесни.
Къде си? Небето сякаш от олово ...
Всичко е любов, цветя, надежди,
светлината в твоите очи...
И животът ни има нови одежди -
изпълва ни с вяра в нашите мечти
Всичко е смелост, стремеж, упоритост, ...
ДИАЛЕКТИКА
“Надувам флейта сред възторга на кретени”
Уинстън ОРИЛЬО, “Флейтистът”
Вървя напред със стиснати очи!
И не защото съм незрящ сред здрача, ...
Заровила краката си в тревата,
зареяла съм поглед в синевата.
Ръцете ми безцелно са потънали,
къпят се безплатно - в росата.
Косите ми под шапката се сърдят, ...
Ако в самотен миг ти стане тъжно, ми пиши! -
Ще чуя твоя вик - дори далече да си ти...
И нищо, че в нощта изгубените дни тежат...
Светулки от мечта дано все пак те утешат!...
И нищо, че с тъга ни се усмихна Любовта... ...
Нека дойда с тебе. Позволи ми...
Няма да ти преча. Обещавам.
Заедно сме вече от безброй години.
Ти върви. Аз не те оставям.
Помниш ли, когато бяхме неразделни? ...
Любов невъзможна оставаш си ти,
която до дъно изгаря мойта душа.
Любов, облята в безбройни сълзи,
пропита с мрак и много тъга.
Ти, любов невъзможна, сега ...