Poetry by contemporary authors
Най-доходният бизнес. 🇧🇬
Нощем вече рядко ми се случва
да сънувам цветни сънища...
И как да стане,
щом животът ми сега е ...
Очите ѝ 🇧🇬
... и Вие да си починете от мен...
Успех на всички - и благосклонни музи!
Очите ѝ, очите ѝ... Поете,
душата ти спечелиха - нали, ...
Мълчи, сърце 🇧🇬
по дяволите, замълчи поне веднъж!
Нима забрави, че до вчера хората
безмилостно обръщаха ти гръб?
А аз след теб парчетата събирам ...
Порив за летене 🇧🇬
На гларусите искам да приличам,
да имам техния спокоен полет,
да мога над морето да прелитам
и с мен така вълните да говорят. ...
Смелост 🇧🇬
туй, което искам аз да сторя,
желания, мечти, които искам аз да сбъдна,
думи, които искам аз да изрека,
остават само в моето сърце, ...
Когато ме поискаш 🇧🇬
във всички чудни багри на дъгата.
Деня ти с цветове ще завладея
и ще се слея с теб и светлината.
Ще ме усещаш тихо как пулсирам ...
Животът отново простена 🇧🇬
с аромат на планински синчец,
цветята със панделка вързал,
позвъня - на моя звънец.
И както във приказка стара, ...
Неуверен 🇧🇬
задачата нова!
И знай, ако сбъркаш,
те чака кавга!
Ще бъдеш обиждан, ...
Нямам право 🇧🇬
дето носят знака на твоята клетва,
но мечтая да хванат моите две,
да усетя, за тебе че аз съм потребна.
Нямам право на твойте очи, ...
Какво ли са мечтите? 🇧🇬
моите думи "сън са" - казваш ми,
съвсем спокойно, без да помислиш,
че ще ме нараниш.
Затварям очи, премълчавам, ...
Горчива чаша 🇧🇬
на малки глътки ще я изпия.
И ще горчи, и ще боли...
дано Душата ми успокои.
Да не остане горчилка за утре, ...
Благодаря... 🇧🇬
Само така бих могъл да те срещна...
Благодаря, че те нямам...
Само така бих могъл да те видя...
Благодаря, че те нямам... ...
Спомен 🇧🇬
Дали защото беше толкова отдавна,
че даже времето не си го спомня…
Или защото беше толкова различно
от всичко, преживяно до и после… ...
........ 🇧🇬
* *
Запълвам дупките в стената на живота,
не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.
Оглозгвам го до кости, сякаш е последен ...
Сянката 🇧🇬
Внезапно разбирам, че тук има нещо нередно,
че нещо край мене не стига в жестокия зной,
че всичко е някак по-иначе, някак по-бедно,
че нещо ми липсва, че някой ми липсва... ...
Мигове на тишината 🇧🇬
В безкрайните мигове на тишината,
затворена с мен като колело,
движение сякаш е спряло
насред пътя ми само. ...
Въпрос 🇧🇬
по тънката линия,
минаваш...
крехката граница...
бягаш ...
Траурна нощ 🇧🇬
Времето спря.
Тихо е,
някак зловещо,
ето ме, ...
Сто мига отчаяние... 🇧🇬
сред хаоса, родени във покой,
и мислите - ранени колебания,
настръхват за пореден бой...
Но ти си тиха, гледаш ме смирено ...