В разкошна мизерия тънем си тихо.
Хляб като няма – ще хапваме стихове.
Тока ще плащаме лесно - с поеми.
(Да се надяваме НЕК да ги вземе.)
А пък за парното сметки от лани ...
Може би няма смисъл толкова да го бистрим -
и без друго животът някак сам си върви.
Де да беше история - да я измислим,
като пъзел за двама да я наредим.
Тези дълги сезони вечно бързат нанякъде ...
Зад плюнките Ви няма да се удавя,
а само Вие ще се обезводните.
Грамота не търся или слава -
но вие нали пък за това творите.
Непочтено е да се заяждате ...
Дъждът напои пресъхналата, изпепелена земя,
светкавица проблясна в небето,
после оглушителен грохот и
капките отново
възвърнаха на земята свежестта. ...
Съжалявам, че не можеш да ме разбереш,
съжалявам, че не можеш мисли да четеш.
Не можах да бъда тази, която ти избра.
Нямах накъде повече да се променя...
Съжалявам най-вече, защото не можахме... ...
Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината ...
Денят угасва тихо и идва тишина,
след розовия залез ще дойде синята тъма.
Нощта разстила своите коси
и светват там звезди подир звезди.
А сред полето тича някой, ...
Намерих любовта!
Намерих я! Онази истинска любов,
която толкоз време в стихове обличах.
Жадувах я, очаквах я без дъх,
в безсънните си нощи тихо я привличах... ...
Сърфист умел едва ли станах -
за малко само хващах силната вълна.
Затуй пък цял живот дълбая
аз свойта Марианска падина...
Падах, падах, падах... Ставах! ...
Умря сиромахът и го опяха,
аверите сбраха се в местния бар,
смъртта му обилно с ракия поляха
и спомняха случки с тоз верен другар.
Умря от цироза, но мъжки живя, ...
Добра ли съм, о, Господи, кажи,
щом чуждите мечти все първо сбъдвам,
не искам благодарствени сълзи,
не чакам „жеста“ някой да ми върне.
Добра ли съм, щом свойта светлина ...
Кой казва, че сме нямали крале?
Един да е, Българийо, ти стига!
Ромеи да стоят на колене,
докато Лъв във титла го издига.
Кой казва, че забравихме кои сме? ...
Вятър с порив приластен
Преди да съмне… ей така духах си и си летях…
и в ранна здрачина
нещо в далекото сякаш че съзрях.
Хълм със параклис – насред поляна. ...
Когато бях дърво и не ме прегръщаха,
само припикаваха и пияни повръщаха,
научих какво е за корените в студа -
топлина и самота в шепота на листа.
Когато бях куче и листата се смееха, ...
Някой някъде беше го казал отдавна –
към душата ми път или улица няма;
всеки път предпочита да крачи по равното,
а върхът и просторът напред са измама.
Пътят лази по стръмното мудно и плахо, ...
Черният ангел посърна и свлече крилата си…
Побелял в сребролуние, плачещ ò плащ се загърна.
Старец немощен под тъгата му се просмука
и завзе го със себе си, търсещ изхода броден.
През отекващи стъпки бяла невеста дочуваше тропоти… ...
Една такава празна сцена
събаря всичко, градено от хората.
Божествено-грозна, свято-сломена,
тя мълчи – мълчи и историята.
Сцената не е създадена за самота. ...