Морето спи, луната грее.
Тук-там рибарска лодка се люлее.
Рибарите сбират мрежи и мърморят
за времена отминали, за хубавите хора...
Но косите, вече побелели, издават техните ...
Горещо пладне изтощително прежуря,
въздишките му пълнят тишината.
А чувствата във мен вилнеят - буря,
разпалвана от весел юнски вятър.
В очите ми оглежда се небето лятно ...
Блясъка в очите на вълка
е по-червен дори от кръв човешка
и от подпалени огньове във нощта,
от роза алена във нощ гореща.
А воят му във нощната мъгла ...
Да бях вятър, щях да полетя след теб,
слънце да бях, за да сгрея.
Ще те огрявам с лъчите навред,
ще те обичам, защото умея.
Небе да бях, за да те пазя ...
Тази ласка за теб е родена,
нейде там във сърцето ми мъжко,
тя е дъх на мечта споделена
и лекува със нежност задръжки...
Щом докосне у теб самотата ...
Като росната трева в утринния ден
твоите очи блестят така красиво
и аз със поглед уморен
взирам се в тебе мълчаливо.
Поглеждам те веднъж, после дваж - ...
Ахилесово сърце
„Още докато е дете, майката на Ахил го потопя в реката , за да стане неуязвим, но петата му, за която го държи, останала суха и така тя останала единственото му уязвимо място. Оттам и изразът „ахилесова пета“ придобива смисъл на „уязвимо място“.
Уикипедия
Как обърка легендата, майко? ...
В едно безвремие опитах да танцувам,
но времето не стигна и за миг.
Една мечта опитах да сънувам,
но нищото събуди ме със вик.
Една стихия опитах се да бъда, ...
Нови крила разгръщам, приготвям се да полетя.
Дълго време чаках, страдах, изгарях в пепелта.
Издигнах се! И нов живот ме чака, готова съм да си простя.
Възкръснах като феникс и скоро няма да умра!
С надежда напред продължавам. Полет към любовта. ...
Нещо тихо се крие във мрака.
Сред смълчаните есенни клони
нещо дреме сънливо... И чака...
А край него листата се ронят
и изчезват без звук в тъмнината... ...
ЦВЕТНАТА ДЪГА
Едва ли някой е сгрешил, когато те е навестил
във полунощ, горице?
Разголила бедра на бледолунна светлина,
покрита със крило на птица. ...
Мракът ми е нажежена самота,
която мислите в безплътност преобличат.
А аз перлено море, с катран и кал,
и тъкмо затова сама не се обичам.
Мракът ми е непрободна тишина, ...
Жените, за които съм мечтал,
жените – подарили нощи страстни,
жените – като онзи спомен бял,
като отминало, нетрайно щастие...
изчезнаха, стопиха се незнайно... ...
На Пролет, както гроздов сок потича
от младата подрязана лоза
и както всяка Зима аз обичам
да точа бистра винена сълза...
Така една любов по мен се стече - ...
В мечтите ми звездици ясно сини
огряват нощното небе.
В мечтите ми сърцето има сили
да стане и да продължи напред.
В мечтите ми луната е прекрасна, ...
Видя ли? Земята пълзеше във всички посоки,
превърната в хладни блестящи мехури,
под тежкия тътен на облаци мокри
едно мокро слънце без цвят се изсули
и капна зад дългия хребет презряло. ...
Различните - целунати от Бога -
тях никой не обича, а отхвърля
и егоизмът ни, превърнал се във догма,
ги съди и душите им опърля.
Различен често значи и самотен, ...
Слънчев лъч влезе в очите ми,
вятър див се заплете в косите ми.
Затанцуваха валс пеперуди в Душата,
уплашени се скриха сенките на мрака.
Искрят в очите ми слънчеви зайчета, ...
Тринадесети юни, сряда 2012
Следи от птици в юнското небе,
треперят облаците - сини треперушки.
Луната точно почва да расте
и да зарежда жълтите си крушки. ...