И какво, че позабравихме училищния двор,
а по чиновете никнат чужди рошави мечти?
Та нима не сме си същите – крилатият отбор,
дето пет години учеше се как да излети...
И какво като понякога говорехме във час, ...
Виновна съм явно по всички закони-
на Дарвин, на Нютон, дори Архимед,
където плод пада далече от корен...
Вина ми вменявайте, и... прав ви път!
Вменявайте! С хули и злоба кълвете, ...
"Мафията задкулисно държавата контролира,
ние се обогатваме за чужда сметка с измама.
Всеки от нас за собствените ви пари напира,
от пороци, що използваме, често идва драма!
Примерно убиваме един със свръхдоза хероин, ...
Нима си съществувала наистина
или била си само хубав сън,
нашепнат от магията на чувствата,
кристал от нежност в моя тъжен ум.
Нима съм те докосвал само с вятъра ...
Това е стихотворението ми с поощрителна
награда от ХІ Национален поетичен конкурс
"Любовта е пиянство или пиянство от любов".
Ще измисля за нас в океана,
без водица, без хляб и кафе, ...
Щом ти омръзна, просто си тръгни
и затвори вратата много тихо.
Знам, самотата ми ще съхрани
последния ти поглед в тъжни стихове.
Ще бъде моят най-любим рефрен ...
ИСПАНСКО БОЛЕРО*
Тази кръгла луна се надига полека зад хълма,
сред стърнищата пламват внезапно студени пожари,
вечерта ги повива в мъглата, с очакване пълна,
а полето дими като клада и все не изгаря. ...
Любов във Венеция...
... една нощ във Венеция
Като във филм ( нали Светът е сцена,
а там актьори сме поне веднъж!)
разпръскваха гондолите край мене ...
Мъглата спусна дрипави поли
над старото пристанище и плажа.
От хищните ù пръсти ме боли
и ме пронизва погледът ù влажен.
В очите като плач солен смъди, ...
Значим въпрос, кое било първичното,
вълнуваше кокошките на стринка,
но вече знаят отговора всичките –
яйце за четиридесет стотинки!
Че с три жълтъка, казват, е яйцето – ...
Езици огнено-червени ме прегръщат,
приемат ме във вулканичния си дом.
Горя! А страстите ми се превръщат
в стихия – без душа, без стон.
Вървя и в този ад до безкрая ...
Ах, как силно те обичам,
че след теб безспирно тичам
и как милея за твоята целувка,
всеки път щом устните ти виждам.
Непрестанно търся твоята ръка, ...
На вечно хубавата Българска Жена
По-хубава си ти от росно цвете,
от багрите прекрасни на дъгата!...
По-ласкава си ти от полъх летен,
по-свежа от дъха на планината!... ...
Вчера през други очи те видях,
днес зная колко сме чужди,
не бях разбрала, че си е отишла от нас
Любовта, а и как се измъкна?
Като пясък, изтичащ през пръстите, ...
Стоиш и през прозореца гледаш замечтано,
за отминали моменти припомняш си,
как всичко изглеждало е банално,
но сега, когато е изгубено
и спомняш си сякаш прощално, ...
Родена съм на Сляпата планета,
не си ли чувал някога за нея,
прекланяме се само пред Сърцето
и само за една любов живеем.
При нас дори и птиците са слепи, ...
Погледни в очите и кажи, че са грешали.
Погледни ги и кажи, че не са пламтяли.
Кажи, че винаги са лъгали,
излъжи, че винаги са тръгвали...
Не можеш, нали...? ...
Само нашата игра не е балада... от нея те боли и се умира
🇧🇬
Благодаря за страстното погубване.
След тебе всяка чужда плът наказах.
На връщане от дългото пътуване
на себе си за другите разказах.
А те били са много. ...
Тази пролет дойде като звън на камбана.
В нощ безлунна стопи снеговете
и със утрото тихо на прага застана.
Как успя да смени ветровете?...
Снеговеят на воля бе свирил в улуците, ...
И в лудостта си – тръгнах по снега
и мислех, че ще стигна до кокичето,
в наивността си – тъй и не разбрал,
че думи две са, някога ... обичам те.
Но щом достигнах-страшната гора, ...