Бих избродила земята за трошичка любов,
бих вървяла ден и нощ - до края;
да получа звездния ù благослов -
по-неземно щастие до днес не зная.
Бих крачила боса в студената зима, ...
Той винаги застава под върбата,
във шапката си облаци заплита
и рисува, рисува реката,
макар да знае тайните ù скрити.
Сред бръчките ръката му се мята, ...
Сухоземен съм, знам. Но морето във мене
е копнеж тюркоазен,
и реките ми – тънки и гъвкави вени,
към брега му полазват.
Някой ден с тихи стъпки ще стигна до кея. ...
Дойде ли време пак да се замислим,
или смирено да изчакаме ковчега Ноев,
душите си от мръсотия да изчистим,
да се покаем, а не да си създаваме герои.
Дали и този път ще се размине, ...
Тишината ми говори.
Тишината в моята душа кънти.
Тишината не спира да кара сърцето ми да тупти.
Тихо е, а отвътре гори.
Наум душата не говори... крещи... ...
Когато останеш сам денят ти ще посивее
Ще търсиш светлина Ще си незрим за нея
Есенни клони вятър студен ще троши
Часовникът разсърден назад ще върви
Когато останеш сам огнището ще угасне ...
Ти си била, преди да бъда аз.
Перо в крилете на изгубения вятър.
Ронлива влага в чернотата на пръстта.
Фотон от бяла светлина във тъмнината.
Била си някога, когато отмалял, ...
Малко храстче встрани от пътеката,
по която всяка сутрин вървя.
Малко храстче, зелено, подслон и утеха
за бездомното куче с клошаря.
Мина лятото. И дъждовната есен. ...
Затяга ни животът своята примка
и стресът дебне ни още с първите лъчи.
Вече не сме като на онази стара снимка
и всяка година по-ясно си личи.
Ти беше листо, аз пък сламка ...
"Напиши ми нещо за из път,
просто дума, ако нямаш време…
Усмивка само - или нарисувай слънце,
да ме топли в ледения дъжд.
Да ме радва, ако всички се намръщят. ...
Земя, Земя... В съня си те видях...
Ти беше жива, беше будна!
И вдишваше космическия прах,
разтърсвана от ядрени безумия.
Земя, ти беше тъй прекрасна - ...
Жестоко време. Бяло като стон,
тревожно и смразяващо до лудост.
Прихлупил се е снежен небосклон,
без намек и очакване за чудо…
Кахърно време! Казват, вълчи вой ...
Тихо скърца перото на Зимата,
пише стихове с дъх от кристали
и светлеят в прозорците римите,
от дантелен обков натежали.
По кого ли душа е изгубила? ...