Poetry by contemporary authors
Безименен 🇧🇬
И като сълза в око на птица,
не можем да го видим, от това
пак в ежедневие улисани.
А знак е той за Вечността – ...
Устрем 🇧🇬
с облаците моя слънчев ден
и с бурите, които ми поднесе,
не ме събори, даже ме възнесе
над света, от мъка задушен, ...
Не подминавай никое „Обичам те!” 🇧🇬
ти не махвай просто с ръка,
защото смелост се иска да кажеш
онези две прости любящи слова.
Когато някой ти обич покаже, ...
Спор 🇧🇬
Красиво чувство казват, че била. Нали?
Не искам с тебе все да спорим,
че казала съм тъй, а иначе си казал ти.
При нас тя - любовта я няма, ...
Дядо - калпазанин 🇧🇬
Калпазани бяхме,
тичахме, играхме!
Пакости за всеки ден
имаше от мен... ...
Прераждане 🇧🇬
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче ...
Арарат 🇧🇬
Когато идваш на среща,
забрави ролите в делника;
под капаче тури против уроки леща,
дори кафето от нея не пий – ...
Нима... 🇧🇬
защо оставяш ме съвсем сама.
Моля те, сърцето ми не наранявай,
не съм заслужила това.
Нима не те обичах истински, кажи, ...
Дар 🇧🇬
Човекът от Ла Манча си отиде ....
но ни остави чудния си дар -
как можем нови светове да видим
и да останем достоверно там! ...
Разговор с татко 🇧🇬
защо ти сам избра да си отидеш.
Днес с теб аз разговарям в този стих.
Да, знам как не можа да го преглътнеш -
отхвърлянето, липсата ти по дома. ...
Нощна изневяра 🇧🇬
И фантазията има своя дом -
изкуството.
В. Т.
Часовникът ми стресна ...
Обричане 🇧🇬
да те обичам, вярвам и прощавам,
да те желая, топля и ценя,
прегръщам, пазя, утешавам.
В замяна нищо не желая, ...
Миг - вечност 🇧🇬
безмълвна, а преливаща от думи,
но за теб намерих точност
в мига заблуда да разлея.
Спомни си секундата на взрива! ...
Ако имах 🇧🇬
бих скрила в тях мечтите съкровени,
в единия - пантофките на Пепеляшка
и на принцеса роклята блестяща.
В другото вълшебно орехче ще скрия ...
Душа 🇧🇬
полита често към простора -
там, дето светлината е огряла,
далеч от сивотата и затвора.
И все по-трудно обратно се връща, ...
Като съдба-орисница 🇧🇬
Избодоха ми трескаво очите.
Превърнаха се в капки неотронени.
В главата ми осъмнаха занитени.
В миг побелях – самотно и отчаяно. ...
Бариера 🇧🇬
Един следобед, май при залез,
пътувах, сложил на небето показалец.
Следях как слънчевият кръг ми се усмихва,
а денят, завит със мрак, полекичка притихва. ...
Порцеланова кукла 🇧🇬
очите – гледат безшумно напред,
устните – разтворени от някакъв крясък –
тих,
безшумен ...
Простреляните птици 🇧🇬
Те вече няма никога да могат
и Вятърът да гонят закачливо,
и да зоват Душите ни: в тревогата
на всяка буря да вибрират диво!.. ...
Снежен пътник 🇧🇬
Робърт Бърнс
По пътя ме затрупа сняг...
И в преспите потънах пак...
Замръзнах, със крака затропах... ...