Poetry
253.1 results
Люби ме 🇧🇬
Люби ме нежно, жадно и без думи,
и без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...
и без да казваш колко ме обичаш…
И нека всяка ласка помежду ни
като река безмълвно да изтича...
Люби ме бавно, сливай се със мене, ...
1K
6
Когато ти писне... 🇧🇬
Когато от всичко ти писне
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия, ...
и нищо край теб не върви.
Щом мъката в клещи те стисне,
душата ти щом прокърви.
Крещи, викай на поразия, ...
1.9K
1
Търся утеха 🇧🇬
Аз търся утеха
за сърцето,
неусетно
пленено
от самотата, ...
за сърцето,
неусетно
пленено
от самотата, ...
620
2
Суетата се превръща в заник... 🇧🇬
Човек се ражда в изборите пътни.
През лабиринта на живота лъкатуши.
И хищно търси себе си във други -
на страстите робува, за да се научи.
Но да научи, че животът всъщност дар е ...
През лабиринта на живота лъкатуши.
И хищно търси себе си във други -
на страстите робува, за да се научи.
Но да научи, че животът всъщност дар е ...
1.3K
17
Бог е отшелник 🇧🇬
За какво сме раждани изобщо,
живеем, страдаме и мрем...
Господ дава ни любов, защото
някога ще трябва да я погребем?
За какво сме раждани се питам, ...
живеем, страдаме и мрем...
Господ дава ни любов, защото
някога ще трябва да я погребем?
За какво сме раждани се питам, ...
639
3
5 години 🇧🇬
Пет години по случай това...
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.
Преди пет години заедно всички бяхме. ...
Пет години по случай смъртта.
Пет години без твоята добрина.
Пет години, осъдени на вина.
Преди пет години заедно всички бяхме. ...
866
Нежност на смъртта 🇧🇬
Капки кръв капят по пода
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта, ...
и сърцето тупти, мъгла лети из
сенките на мрака и един въпрос в ума ми
хвърчи: ,,Къде си, кажи?’’
Ледена прегръдка дари ти смъртта, ...
937
Офисна поезия 🇧🇬
Във снежнобяла риза; всеки поглед ослепява;
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица, ...
под черното палто се изпъва строг костюм.
И никой днес във офиса "безделник" да ме нарече
не се и осмелява, било то даже и наум.
И всичко щеше да е ток и жица, ...
960
Пластмасови хора 🇧🇬
Ти си ванилов сладолед.
Ти си дънки с бяла тениска
и перфектен френски маникюр.
Ти не плачеш с часове без причина
и не се събуждаш в три през нощта - ...
Ти си дънки с бяла тениска
и перфектен френски маникюр.
Ти не плачеш с часове без причина
и не се събуждаш в три през нощта - ...
1.2K
1
Ноктюрно~* 🇧🇬
~&*~ НОКТЮРНО
Просто така~*
Затворена между стените
пак набързо пиша
и пръстите ми тичат нежно~ ...
Просто така~*
Затворена между стените
пак набързо пиша
и пръстите ми тичат нежно~ ...
1.2K
1
Помисли 🇧🇬
Суетата заблуждава сетивата и
затова сме роби, докато не сме под земята.
Чуваш всичко в този глас, който обяснения ти дава,
но врагът е точно там, където никой не предполага.
Търсиш обяснения за всичко, искаш да си специален. ...
затова сме роби, докато не сме под земята.
Чуваш всичко в този глас, който обяснения ти дава,
но врагът е точно там, където никой не предполага.
Търсиш обяснения за всичко, искаш да си специален. ...
529
2
Ела ти при мен 🇧🇬
ЕЛА ТИ ПРИ МЕН
Върни топлината отнета
от съдбата зла къмто мен!
Години живях във несрета -
щастие искам аз в този ден! ...
Върни топлината отнета
от съдбата зла къмто мен!
Години живях във несрета -
щастие искам аз в този ден! ...
539
4
Душевен бяг 🇧🇬
Душевен бяг
Тъжно е слънцето. Мръкнало вън.
Изранена от стъпки земята.
Мръсен сняг, посивял, сред парцали от сън,
е затрупал пред прага вратата. ...
Тъжно е слънцето. Мръкнало вън.
Изранена от стъпки земята.
Мръсен сняг, посивял, сред парцали от сън,
е затрупал пред прага вратата. ...
781
Бъдеще 🇧🇬
Не-отгатвано, без образ, безлично и без отражение.
Бавно и неусетно, пристигащо като влак на запустялата спирка, наречена битие.
Като ослепителните фарове на автомобил сме ние, разкривайки го метър по метър.
Неразгадаемо, недосегаемо, мистично, мистериозно.
Съвсем леко открехнато от човешкото съзнание. ...
Бавно и неусетно, пристигащо като влак на запустялата спирка, наречена битие.
Като ослепителните фарове на автомобил сме ние, разкривайки го метър по метър.
Неразгадаемо, недосегаемо, мистично, мистериозно.
Съвсем леко открехнато от човешкото съзнание. ...
529
1
